Важен момент от дискусията за плоския данък е ефектът върху разполагаемия доход на тези, които получават най-ниски заплати, т.е. около минималната работна заплата. Премахването на необлагаемия минимум (силно завишен през 2006 и 2007 г.) при въвеждането на плоския данък разшири данъчната основа, като работниците с най-ниски заплати (50% от заплатата на средния работник) започнаха да плащат данък върху доходите си – през 2006 и 2007 г. техният данък е бил 0 лв. При въвеждането на плоския данък обаче наред с динамичните ефекти по отношение на заплатите бяха предприети и компенсиращи мерки по доходите (например покачването на минималната работна заплата с 22% през 2008 г.) именно с идеята плоският данък да не ощети нито един работник. Данните на НСИ за развитието на нетната заплата на работниците, които получават 50% от тази на средния работник, показват, че през 2008 г. въпреки премахването на необлагаемия минимум нетната заплата на най-нископлатените работници се е покачила с над 13%, което изпреварва инфлацията за същата година. Това недвусмислено говори, че от въвеждането на плоския данък са спечелили всички работници, като разполагаемият доход (и неговата покупателна способност) и на най-нископлатените се е повишил.
Осигурителни приходи и плосък данък
В опит да намерим отговор на въпроса дали по-ниското данъчно-осигурително бреме е довело до положителни динамични ефекти по отношение на приходите, тук ще се фокусираме върху приходите на 1 процентен пункт осигурителна вноска за пенсия.[1] Причината за подобен подход се крие в това, че данъчните приходи зависят от осигурителното бреме, тъй като първо се плащат осигурителните вноски и след това идва ред на подоходния данък – с други думи, чистите ефекти ще се откроят през осигурителните приходи. При осигуровките няма и ефект от наличието на необлагаем минимум, което прави прегледа през годините по-изчистен. Наличието на такъв минимум означава, че е практически невъзможно да се изчислят приходи на единица подоходно облагане, тъй като данъкът е различен за всеки. Това не е така при осигуровките, които са еднакви за всички с изключение на тези, които са над максималния осигурителен доход – те обаче са далеч по-малко спрямо тези, обхванати от необлагаемия минимум при подоходното облагане, и не влияят толкова много на общата картина. Разбивките на приходите конкретно на фонд „Пенсии“в НОИ пък позволяват да се направи коректно сравнение с един и същи тип вноски.
В опит да откроим динамичните ефекти в данъчно-осигурителните приходи, фокусирайки се върху бюджета на фонд „Пенсии“, следва да проверим колко приходи носи един процентен пункт осигурителна вноска. Ако има някакви положителни динамични ефекти и изсветляване на икономиката, то всеки процентен пункт вноска би следвало да носи повече (и изпреварващо спрямо номиналния ръст на икономиката) приходи. За да направим това възможно най-точно, е нужно да ползваме разбивка на приходите на фонд „Пенсии“, т.е. да търсим връзката между конкретните вноски (на работник или работодател за съответната категория труд) и приходите от този тип вноски. В случая използваме вноските на работодатели за лица трета категория труд и съответните приходи от техните вноски – това е обикновената и най-масова категория труд, което я прави съвсем подходяща за нашите цели.
Графиката на фиг. 2 показва съпоставка между ръста на приходите от един процентен пункт осигурителна вноска за пенсии на работодателите и ръста на икономиката. В отговор на аргумента, че нарастването на приходите от осигуровки е изцяло заради високата инфлация и икономическия растеж през тези години, на графиката е представен и номиналният ръст на БВП – той обхваща както инфлационните процеси, така и реалните промени в икономиката. Разликата между двете линии са именно динамичните ефекти, т.е. по-високият финансов резултат за НОИ, постигнат от единица осигурителна вноска. Видно е, че осигурителните приходи имат отчетлив изпреварващ ръст в два периода: през 2006 и особено през 2008–2010 г., т.е. именно в годините на най-сериозни данъчно-осигурителни промени и свиване на тежестта върху труда.
В периода 2001–2005 г. ръстът на приходите от един пункт вноска, с някои колебания, следва номиналните промени в икономиката. В този период осигуровките почти не се променят и нормално нямаме някакви големи разминавания. Промяна настъпва през 2006 г., когато вноските във фонд „Пенсии” са намалени и данъчно-осигурителната тежест се свива с 3–4 проценти пункта (изчислено за средния работник). Ефектът е моментален – приходите от един пункт вноска нарастват рязко и изпреварват номиналния ръст на икономиката. През 2007 и 2008 г. вече ефектът от промените се разгръща, което води до още по-голям ръст в приходите от един пункт вноска. Сумарно през 2008 г. един пункт осигурителна вноска носи почти два пъти повече приход спрямо 2005 г.
Тази тенденция се наблюдава и през 2009–2010 г., когато има ново намаляване на вноските. През 2009 г. икономиката номинално се свива, но имаме сериозен ръст на приходите от един пункт вноска. През 2010 г. приходите на един пункт вноска вече са 2,5 пъти над тези от 2005 г., като над половината от ефекта не се дължи на инфлационните процеси и номиналния ръст на икономиката, а по-скоро на динамични ефекти от по-ниското данъчно-осигурително бреме. Интересното е, че през 2011 и 2012 г., като 2011 г. е единствената година на нарастване на осигурителните вноски (+1,8 пункта), е и единственият период, в който няма ръст на приходите от един пункт вноска въпреки лекото номинално нарастване на икономиката.
преди 7 години Но не казват, че минималната заплата трябва да е 60% от средната заплата, а средната заплата да е 60% от БВП на зает., БВП на зает - по номинал е 30 000 лева - още сега - днес. Значи дес средната заплата трябва д е 1500 лева, и минмалната 900 лева. 6 пъти по малко инвестиции на зает - България - Германия, срещу 2 пъти по-малко произведено, срещу 10 пъти по-малко платено. И поне половината пенсионери работят, а работещите на половин ден са 2,3% срещу 23% за германия, и работещи1400 часа годишно за германия, срещу 2000 и повече часа за България.Всички манипулират народът в името на неолибрализмът и дясното. https://bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_България Възрастова структура на населението: Под трудоспособна възраст (0 17 г.) 1990г. - 21.6%, 2011г. - 16.0%. В трудоспособна възраст (18 64 г.) 1990г. - 55.5%, 2011г. - 65.1%. Над трудоспособна възраст (65 г. и повече) 1990г. 22.9%, 2011г. - 18.9%. КАКВО ЗАСТАРЯВАНЕ, КАКВО УВЕЛИЧАВАНЕ ВЪЗРАСТТА? КАКВО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ? ??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Още сега, средна заплата 1500 лева, минимална 900 лева, минимална пенсия 500 лева, и 300 лева социална помощ за безработни. От ДДС може да се прибира 12 милиарда лева, защото потреблението на домакинствата е 60 милиарда лева. От ддс приходите 50% да е за песионерите които не работят, а те са до 1 милион. Парите събирани от вноските за пенсия са 3 милиарда лева, и над 4 милиарда лева от данците отиват за пенсии. Морално и законно е парите от данъците да отиват само за социална пенсия и да се дават само на хора без други доходи и на база бедност. Така е В демокрациите. И тогава минималната пенсия би била над 300 лева, още сега. Но никоя партия не го казва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Не е ли фашизъм, да се говори за производителност на трудът. И бедните си го заслужават значи. А всъщност бедните произвеждат два пъти по-малко с 4 пъти по-малко инвестиции - вложени и годишно влагани - на зает. https://***.google.com/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&hl=bg&dl=bg#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:CUB:CHL:JAM:COL:BGR:ALB:AUT:BLR:BEL:DNK:GRC:ESP:LVA:NOR:RUS:ROM:POL:SRB:TUR:HUN:DEU:CHN:KOR&ifdim=region&tdim=true&hl=bg&dl=bg&ind=false 460 лева са равни на 100 лева преди 30 години. 60% от произведеното на зает в агро сектора на Швейцария, е равно напроизведеното от зает в агро секторът в България. А зает в България, произвежда 50% от това коетопроизвежда зает в Германия. Но инвестираното в Германия е три пъти повече, и над три пъти повече - годишно. Разликата в разходите за труд, са 8 пъти. Над 30% са данъците върху най-ниските заплати дори, още при получаване на заплатата, а за останалата сума има 20% ДДС плюс 8% акцизи и данък недвижима собственос равен на10% от годишната заплата. Или общо 59% от заплатата отива в държавата. .... Но поне тези пари да ни правят социална държава, след като това са най-високите данъци в светът. Ниски данъци и ниски цени на трудът, за бизнесът, . . .... Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://***.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. Друг десен експерт и основател на реформаторският блок каза, че работниците хвърлят заплтите си в тоалетната чиния, а работодателите им - инвестират. С което той иска да каже, колко основателно и добре е да има и да се задържат ниските заплати. .. .. А всъщност и на работниците им трябва да инвестират в децата си, здравето си, домът си, ...., а те могат да покрият нуждите си само от няколко калории храна и топло. Да не говорим, че така се спира растежът на икономиката, защото се спира търсенето, а то е по-мощен двигател на производството, отколкото желанието на работодателят - което зависи от търсенето, пък и за ивеститорите има банки. Работник с добра заплата също ще вземе от банка, с което още повече ще увеличи производството - чрез търсенето. ... ... Заради ниските заплати, българите имат битие и бит на безработни от западен изостанал квартал, и всичко плаче за ремонт и боя, и подмяна. . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Типчно за пазарната икономика, ценен пазарът с повече потребители и пари.През социализмът има внос и износ около 35% от БВП, сега внос 70% и износ 70% от БВП. Япония в най-добрите си години има около 9% износ и около толкова внос. Китай Изнасят 22% от БВП, а преди 10г. са изнасяли над 35% от БВП. Внасят 19% от БВП, преди 10 години са внасяли 29% от БВП. България внася 70% от БВП, толкова и изнася. . http://***.theglobaleconomy/China/Imports/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Когато населението купува само най належащото, тогава бизнесът само това произвежда или произвежда за износ. Нтака износът е голям. Но само 5% могат да купуват сносни стоки, и те се внасят, а за по бедните внасят евтино месо, картофи, боб, леща, дрехи и обувки. Така и вносът е голям. Само 7% от населението има сметка в банката, като 90% оттях имот до 1000 лева, средно по 140 лева. Големите кредити взети от населението и бизнесът, бързо се вляха в сметките на капиталистите, заради ниските заплати и данъци. отговор Сигнализирай за неуместен коментар