Ефектите на плоския данък върху доходите

Важен момент от дискусията за плоския данък е ефектът върху разполагаемия доход на тези, които получават най-ниски заплати, т.е. около минималната работна заплата. Премахването на необлагаемия минимум (силно завишен през 2006 и 2007 г.) при въвеждането на плоския данък разшири данъчната основа, като работниците с най-ниски заплати (50% от заплатата на средния работник) започнаха да плащат данък върху доходите си – през 2006 и 2007 г. техният данък е бил 0 лв. При въвеждането на плоския данък обаче наред с динамичните ефекти по отношение на заплатите бяха предприети и компенсиращи мерки по доходите (например покачването на минималната работна заплата с 22% през 2008 г.) именно с идеята плоският данък да не ощети нито един работник. Данните на НСИ за развитието на нетната заплата на работниците, които получават 50% от тази на средния работник, показват, че през 2008 г. въпреки премахването на необлагаемия минимум нетната заплата на най-нископлатените работници се е покачила с над 13%, което изпреварва инфлацията за същата година. Това недвусмислено говори, че от въвеждането на плоския данък са спечелили всички работници, като разполагаемият доход (и неговата покупателна способност) и на най-нископлатените се е повишил.

Осигурителни приходи и плосък данък

В опит да намерим отговор на въпроса дали по-ниското данъчно-осигурително бреме е довело до положителни динамични ефекти по отношение на приходите, тук ще се фокусираме върху приходите на 1 процентен пункт осигурителна вноска за пенсия.[1] Причината за подобен подход се крие в това, че данъчните приходи зависят от осигурителното бреме, тъй като първо се плащат осигурителните вноски и след това идва ред на подоходния данък – с други думи, чистите ефекти ще се откроят през осигурителните приходи. При осигуровките няма и ефект от наличието на необлагаем минимум, което прави прегледа през годините по-изчистен. Наличието на такъв минимум означава, че е практически невъзможно да се изчислят приходи на единица подоходно облагане, тъй като данъкът е различен за всеки. Това не е така при осигуровките, които са еднакви за всички с изключение на тези, които са над максималния осигурителен доход – те обаче са далеч по-малко спрямо тези, обхванати от необлагаемия минимум при подоходното облагане, и не влияят толкова много на общата картина. Разбивките на приходите конкретно на фонд „Пенсии“в НОИ пък позволяват да се направи коректно сравнение с един и същи тип вноски.

В опит да откроим динамичните ефекти в данъчно-осигурителните приходи, фокусирайки се върху бюджета на фонд „Пенсии“, следва да проверим колко приходи носи един процентен пункт осигурителна вноска. Ако има някакви положителни динамични ефекти и изсветляване на икономиката, то всеки процентен пункт вноска би следвало да носи повече (и изпреварващо спрямо номиналния ръст на икономиката) приходи. За да направим това възможно най-точно, е нужно да ползваме разбивка на приходите на фонд „Пенсии“, т.е. да търсим връзката между конкретните вноски (на работник или работодател за съответната категория труд) и приходите от този тип вноски. В случая използваме вноските на работодатели за лица трета категория труд и съответните приходи от техните вноски – това е обикновената и най-масова категория труд, което я прави съвсем подходяща за нашите цели.

Графиката на фиг. 2 показва съпоставка между ръста на приходите от един процентен пункт осигурителна вноска за пенсии на работодателите и ръста на икономиката. В отговор на аргумента, че нарастването на приходите от осигуровки е изцяло заради високата инфлация и икономическия растеж през тези години, на графиката е представен и номиналният ръст на БВП – той обхваща както инфлационните процеси, така и реалните промени в икономиката. Разликата между двете линии са именно динамичните ефекти, т.е. по-високият финансов резултат за НОИ, постигнат от единица осигурителна вноска. Видно е, че осигурителните приходи имат отчетлив изпреварващ ръст в два периода: през 2006 и особено през 2008–2010 г., т.е. именно в годините на най-сериозни данъчно-осигурителни промени и свиване на тежестта върху труда.

В периода 2001–2005 г. ръстът на приходите от един пункт вноска, с някои колебания, следва номиналните промени в икономиката. В този период осигуровките почти не се променят и нормално нямаме някакви големи разминавания. Промяна настъпва през 2006 г., когато вноските във фонд „Пенсии” са намалени и данъчно-осигурителната тежест се свива с 3–4 проценти пункта (изчислено за средния работник). Ефектът е моментален – приходите от един пункт вноска нарастват рязко и изпреварват номиналния ръст на икономиката. През 2007 и 2008 г. вече ефектът от промените се разгръща, което води до още по-голям ръст в приходите от един пункт вноска. Сумарно през 2008 г. един пункт осигурителна вноска носи почти два пъти повече приход спрямо 2005 г.

Тази тенденция се наблюдава и през 2009–2010 г., когато има ново намаляване на вноските. През 2009 г. икономиката номинално се свива, но имаме сериозен ръст на приходите от един пункт вноска. През 2010 г. приходите на един пункт вноска вече са 2,5 пъти над тези от 2005 г., като над половината от ефекта не се дължи на инфлационните процеси и номиналния ръст на икономиката, а по-скоро на динамични ефекти от по-ниското данъчно-осигурително бреме. Интересното е, че през 2011 и 2012 г., като 2011 г. е единствената година на нарастване на осигурителните вноски (+1,8 пункта), е и единственият период, в който няма ръст на приходите от един пункт вноска въпреки лекото номинално нарастване на икономиката.