Когато дойде време за избори, кандидат-депутатите ни заливат с идеи за икономически просперитет на България. За съжаление, повечето предложения са кое от кое по-абсурдни. Приличат си само по едно – преливат от популизъм и са лишени от елементарна икономическа логика.
Дори идеи като тази за поетапно намаляване на ДДС от 20% на 18% (предложението е заложено в предизборните програми на Реформаторския блок и Глас Народен, както и на Да, България), е представена без адекватна обосновка и детайлен анализ. Защото намаляването с близо 10% на един от най-важните налози за държавната хазна би следвало да бъде анонсирано с конкретни разчети до какво ще доведе и как ще се отрази на фирми и граждани.
Безспорно най-големите приходи в бюджета са от ДДС. Едва ли ще бъде пресилено, ако кажем, че постъпленията от данък добавена стойност са гръбнакът на държавната хазна. Само за 2016 г. от този налог са събрани 8,5 млрд. лв., при планирани 8,4 млрд. лв.
Косвените налози са най-сериозното приходно перо, което ясно показва дали има раздвижване на вътрешното потребление, защото тези данъци се плащат именно от потребителите.
Истината е, че хората не работят, за да плащат данъци. Те спестяват, за да увеличат своето богатство, а данъчната политика трябва да стимулира именно това.
Дали обаче понижаването на ставката по ДДС ще доведе до намаление на цените и стимулиране на потреблението?
„По-високото потребление води до повишен икономически ръст. Проблемът е, че ефектът от стимулирането на растежа с намаление на ДДС не е дългосрочно. Това би имало ефект през първите 2 години, ще направи икономиката по-силна, но след това ще се абсорбира. Особено ако има повишение на долара, например, ефектът ще изчезне. Горивата пак ще поскъпнат. Под въпрос е фискалният ефект от тази мярка. Тук става въпрос за ниво на еластичност. Истината е, че нямаме проблем с потреблението и съответно нямаме нужда да го стимулираме. Имаме проблем с бюрокрацията. България е на първо място по административна тежест. За да стимулираме инвестициите и спестяванията не е нужен по-нисък ДДС, а цялостна икономическа стратегия“. Това коментира пред Investor.bg член на Фискалния съвет, който пожела да остане анонимен.
Знае се, че данъците могат да променят цените на пазара и да деформират поведението на стопанските субекти.
Данъчната система не трябва да пречи на ефективното разпределение на ресурсите.
Промяната на косвените данъци може да има пряк ефект върху инфлацията (намаляващ или стимулиращ). Това може да повлияе на състоянието на разпределение на данъчното бреме. Евентуално намаление на ставката може да увеличи търсенето пропорционално на разходите на домакинствата. По този начин промяната в ставката ще се отрази повече на богатите, докато по-бедните могат да предпочетат да увеличат спестяванията си, вместо да харчат повече.
„Всички разговори за намаляване на данъци, особено за ДДС, са неадекватни! Никой в България няма проблем с данъците. Намаляване на ставката на косвения налог до 18% звучи популярно, но зад тази идея не стои нищо. Категорично това няма да доведе до намаляване на цените. Партиите трябва да се фокусират върху качеството на администрацията. Данъчните закони трябва да бъдат замразени поне за 3 години. Постоянните промени объркват хората. Нужно е време да се установят практиките. И защо никой не говори за ефективност на разходите и качество на публичните услуги? Това е много по-важно от намаляване на ставката по ДДС“, коментира за Investor. bg Людмила Елкова, бивш заместник-министър на финансите.