Защо е вредно да се намалява ДДС сега?

Както вече казахме, повишението или намалението на ставките могат да окажат влияние и върху икономическия растеж, разбира се с различна степен. Това оказва въздействие върху инвестициите, капиталообразуването. Ако ставката бъде намалена, това би освободило допълнителен ресурс за частно потребление и инвестиции, а това би стимулирало  икономическия растеж. ДДС е от решаващо значение за постигането и запазването на балансиран бюджет. Ако той е балансиран и стабилен, доверието на чуждестранните ни партньори и инвеститори расте, а заедно с  него идват и повече преки инвестиции, които отварят нови работни места.

На това мнение е и икономистът Владимир Каролев. „Освен че ще намали данъчното бреме с около 1 млрд. лв. годишно, предлаганата от Реформаторския блок и Глас Народен мярка за намаляване на ДДС ще има комбиниран ефект, който ще се изрази в намаляване на цените, подобряване на финансовите резултати на фирмите и увеличаване на разполагаемия доход на потребителите“, коментира той. Според него данъците не трябва да влияят върху формирането на потребителски навици и тенденции.

От друга страна, ако евентуалното намаление доведе до стимулиране на вътрешното потребление (ако цените също паднат), можем да очакваме, че подобна стъпка ще доведе до увеличение на вноса, защото по-голямата част от допълнителното потребление ще бъде насочена към сектора на нехранителните стоки, в който България няма силни производствени позиции. Вследствие на увеличения внос ще нарасне дефицитът по търговското салдо на страната, а това  може да доведе до изтичане на важен финансов ресурс извън пределите на страната, обясни експертът от Фискалния съвет. 

Според икономическите теории плащането на данъци е в тежест на данъкоплатеца. От гледна точка на обществото свръхданъчното бреме не е нетна загуба на икономическото благосъстояние, загубата за данъкоплатеца всъщност е печалба за правителството и води до постъпления в хазната.

Тук е редно да припомним, че намалението до 18% на ДДС не се обсъжда за първи път. Още през 2008 г. имаше дебати по темата и тогавашната опозиция (СДС) предлагаше стъпката с идеята, че по този начин ще се смекчи безпрецедентното поскъпване на горивата, а оттам на стоките и услугите.

От синята партия настояваха "нищожните" загуби за хазната да се компенсират с бюджетния излишък, който към края на 2008 г. беше повече от 3 млрд. лв.

Обаче от 2009 г. насам държавният бюджет не е бил на плюс (изключение е 2016 г., когато заради неразплатени разходи по европейските програми и забавени капиталови разходи в края на декември беше отчетен 1,4 млрд. лв. излишък). За 2017 г. в Закона за държавния бюджет е планиран 1,3 млрд. лв. дефицит. Данъчните приходи се планират с над 2 мпрд. лв. повече отколкото през 2016 г., а по-конкретно от ДДС държавата планира да събере 8,78 млрд. лв., което е с над 230 млн. лв. повече от миналата година.

Според икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев масово е схващането, че има фискално пространство за намаляване на данъци или въвеждане на облекчения, като макар и да няма ясни оценки, водещите идеи са в рамките на 300-500 млн. лв. по-малко приходи в бюджета на година.

Доколко обаче това е поносимо за хазната, е съвсем отделна тема. Нещо повече,  напрежението в приходите и заложените високи цели, натискът върху разходите, свързан основно с по-високите социални и здравноосигурителни плащания, както и по-високите разходи по програмите и фондовете на ЕС, са основните причини за очаквания дефицит по консолидирания бюджет, което прави понижението на ДДС немислимо.

Всъщност, преките данъци имат много по-голям ефект върху икономиката, тъй като засягат пряко спестяванията, инвестициите и заетостта. Ето защо, в дългосрочен план намаляването на ДДС не би довело да исканите ефекти.

Струва си да припомним, че през 2008 г. беше премахнат акцизът на кафето, но това изобщо не доведе до намаляване на цените на този продукт.

Всъщност намалението на ставката въобще не означава или гарантира, че цените на услугите и стоките ще намалеят.

Много по-логичното действие е търговците и производителите да увеличат печалбата си, но не и да намалят цената само защото ставката по ДДС е по-ниска. Разбира се, вече виждаме как някои цени намаляват, а други се повишават, но не в резултат на промени в ставките по ДДС, а защото пазарът така го решава.