Един от дежурните приоритети на всяка предизборна кампания и последвалото я правителство е здравеопазването. Освен че развитието на държавно контролирания сектор е социално чувствителна тема, през последните няколко години става болезнено видно, че няколко правителства не успяват да се справят с натрупаните проблеми в системата, пише Калоян Стайков от ИПИ, изброявайки ги:
- Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) приключва годината с дефицит през 2013 и 2014 г. (години с предсрочни парламентарни избори), а по предварителни данни същото се случва и през 2016 г.;
- редица нормативни промени са отменени от съда, като разделянето на здравния пакет на две;
- приети са регулации, които впоследствие възпрепятстват достъпа до здравни услуги на пациентите, като пръстовия отпечатък и Националната здравна карта.
Дори и само от тази гледна точка, пренебрегвайки значимостта на тези услуги за обществото и икономическото развитие, изглежда напълно оправдано редица партии да възприемат реформирането на държавното здравеопазване за водеща цел през следващите четири години. Докато целта на промените би следвало да е подобряване на качеството на здравните услуги обаче, партиите говорят единствено за увеличаването на разходите в сектора, като се надяват, без особени основания, че това ще реши натрупаните проблеми. Това е абсолютно същият подход, който се използва при ежегодното обсъждане на бюджета на здравната каса – той е концентриран единствено върху това колко пари са необходими, докато качеството на услугите въобще не се споменава.
Разходи и качество на здравните услуги
Разходите за здравеопазване в България през 2014 г. (последни сравними данни на европейско ниво) възлизат на 8,51% от БВП и са почти равни на средното ниво за страните от Европейския съюз (без Швейцария и Исландия), което е 8,47% от БВП. Страната е с най-високите разходи както в сравнение с региона – Гърция, Хърватия и Румъния, така и в сравнение с новите страни членки, с изключение на Словения, която отделя с 0,03 пр.п. от БВП повече.
Въпреки това качеството на здравеопазването според Европейския здравен потребителски индекс далеч не е най-доброто в сравнение с тези страни. Прави впечатление, че страни със значително по-ниски разходи като Естония, Латвия, Полша и Хърватия предлагат по-качествени здравни услуги. Това би трябвало да е достатъчно доказателство за нестабилната връзка между разходите за здравеопазване и неговото качество
Държавни срещу частни разходи
Един от дежурните аргументи в защита на по-високите разходи за здравеопазване в България е диспропорцията в структурата им – само 53% от тях са държавни плащания, което е по-малко в сравнение с останалите страни. Въпреки това Литва и Кипър отделят между 3% и 4,2% от БВП за държавни разходи в сферата на фона на 4,5% в България, а здравните им системи дават по-добри резултати. Нещо повече – Унгария и Гърция имат сходен разход (4,8-4,9%), но постигнатите резултати също са по-добри, което допълнително подкрепя тезата, че колкото и да са високи разходите и какъвто и да е източникът им, ако са неефективни, никога няма да стигат.
По-подробната разбивка на здравните разходи в България разкрива и малко по-различна картина от често цитираното недофинансиране на сектора. От данните на НСИ на системата за здравни сметки се вижда, че при болничната помощ 87% от разходите се финансират от държавата и едва 13% - от пациентите. Това е може би и основният здравен разход в страната, ако се съди по бюджета на НЗОК, където заема 40% през 2014 г. и се очаква да достигне 42% през 2017 г. Другото голямо перо, където държавата финансира основния дял от разходите са рехабилитационните услуги – около 77% от разходите там се поемат от държавата.
При извънболничната помощ съотношението е по-близко до гореспоменатата диспропорция, т.е. относително висок дял на директните пациентски разходи – 52:48 в полза на държавното финансиране. Големият проблем, причина и за диспропорцията на разходите на национално ниво, всъщност се крие при стоматологичните услуги, консумативите и търговията на дребно с лекарства, където държавата финансира 21% от общите разходи, а останалите 79% се поемат от пациентите. Причини за това разделение не липсват и могат да се търсят както в държавните решение – недофинансиране на стоматологичната помощ и подценяване на разходите за консумативи, така и в пациентите – самолечение или неследване на предписано лечение. Данни на Евростат показват, че около 37% от българите признават, чеса използвали непредписани лекарства, като този дял се увеличава заедно със степента на образование на интервюираните и достига около 45% при тези с висше образование. При предписаните медикаменти тенденцията е противоположна – делът на запитаните намалява заедно с повишаването на образованието им.
Всичко това може да се обобщи в няколко кратки заключения:
- Разходите за здравеопазване не са малко; просто не са ефективни и опитът на страните от ЕС го показва;
- Съществува диспропорция между държавното финансиране и директните плащания в сравнение със страните от ЕС, но тя е концентрирана в една сфера;
- Реформите следва да си поставят за цел да повишат качеството на здравеопазването в страната, а мерките за това следва да са комплексни, включително лична отговорност към собственото здраве и начина на живот на пациентите, а не да се изчерпват с обещания за повече публични разходи.
В противен случай политиците могат да продължат да обещават и да правят повече разходи, както се случва в края на всяка година с приемането на бюджета на касата, докато обществото продължава да се чуди как здравните услуги стават все по-скъпи и все по-некачествени.
00:18 | 11.09.22 г.