Обмислят строги мерки за контрол върху публичните разходи за лекарства

Контролът върху публичните разходи за лекарства и предприемане на нови мерки за това ще са основен фокус в политиката на здравното министерство и в работата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това стана ясно по време на дискусия за лекарствената политика, в която участие взеха служебният министър на здравеопазването Илко Семерджиев, подуправителят на НЗОК Димитър Петров и представители на фармацевтичната индустрия.

Илко Семерджиев подчерта, че разходването на публични и частни средства за лекарства е несъразмерно с растежа на брутния вътрешен продукт – за последните години има 200% ръст на разходите за медикаменти, а нарастването на БВП е с малко над 3 на сто, каза министърът на здравеопазването в рамките на дискусията. За него най-важният въпрос в тази посока е как се разходва публичния ресурс за медикаменти.

„Отговорът не би трябвало да бъде чрез лобизъм, лоши решения, механизми за придърпване на ползите, а чрез основния въпрос как да върнем на потребителя онова, което той е гарантирал чрез своите осигуровки и данъци”, каза служебният здравен министър. 

Основният проблем с недостига на публичен ресурс за лекарства е в скъпите иновативни терапии, изтъкна подуправителят на НЗОК Димитър Петров. Без да цитира конкретни препарати, той уточни, че в реимбурсация има „псевдоиновативни“ лекарства, които са много скъпи за фонда, а в същото време имат почти същия ефект като по-евтините генерици.

Здравната каса ще работи в две основни посоки при лекарствата – да се подсигурят ефективни иновативни терапии, и да се въздържа от прекалено големи разходи по това перо, каза подуправителят на фонда.

Димитър Петров даде положителна оценка за функциониращия от миналата година механизъм за Оценка на здравните технологии (ОЗТ), който търси баланса между разхода и ефективността на даден медикамент. Петров е категоричен, че тази политика на оценката ще продължи да се прилага, за да се търси баланс при финансирането на терапиите с публични пари. Именно ОЗТ ще помогне да се обективизира ситуацията с т. нар. „псевдоиновативни“ лекарства, които гълтат и най-големите разходи.

Петров посочи, че ефективността на ОЗТ ще може да се види след 2-3 години. Но беше категоричен, че някои нови молекули ще бъдат подложени на повторна оценка на здравните технологии.

В момента болниците купуват лекарства, консумативи и апаратура на цени, близки до средноевропейските, а ресурсът в системата е ограничен, напомни подуправителят на здравния фонд. Затова в Здравната каса вече са обмислили и конкретни мерки за засилване на контрола върху лекарствените разходи, които ще се заложат в новия Национален рамков договор, който ще влезе в сила от 1 април.

На първо място с определен гратисен период ще се предложи въвеждането на автоматизирани смесителни системи при химиотерапията, което не само ще увеличи контрола, но и ще доведе до по-сигурни дозировки, посочи Димитър Петров.

Друга идея е в онкологията НЗОК да плаща терапията на пациент средно на килограм/тегло, като този начин на плащане няма да се отнася за децата.

Предвижда се да се засили контролът върху плащането на лекарствата в онкологията, като НЗОК ги плаща директно на дистрибуторите, а не през болниците. Мярката ще съдейства и за ограничаване на паралелния износ. Проучва се дали тази мярка може да се приложи чрез нормативни промени, а ако не се случи, ще се препоръча на следващото редовно правителство.

На следващо място се предвижда и засилване на контрола по изписване на лекарства, но не и с мерки, които противоречат на добрата медицинска практика.

Производителите на генерични лекарства у нас призоваха за балансирана политика между генерици и иновативни продукти чрез прилагане на специфични политики за двете направления. Без подобна политика доплащането за лекарства от страна на пациента, което сега е над 50%, ще нараства и ще продължава заблудата на пациентите, че лекарствата у нас са скъпи.

Без балансирана лекарствена политика ще продължава изтеглянето на медикаменти от българския пазар, както и увеличаване на паралелния износ, каза Владимир Афенлиев от Софарма.

Референтната ценова политика, която се прилага в момента, е прекалено рестриктивна, води до прекалено ниски цени на медикаментите и изтеглянето им от пазара поради икономическа неефективност, каза още Афенлиев, като препоръча тя да бъде преосмислена.

Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране проф. Николай Данчев отбеляза в коментар на механизма на ценовото рефериране, че вътрешно и външно сравнение на цените има в почти всички европейски страни и в България е възприет критерия най-ниска цена в ЕС.

На този етап само 14 продукта с международно непатентно наименование са отпаднали от реимбурсация, посочи той и уточни, чете не се използват в Европа и няма нито един от тях, чиято липса да застрашава здравето на българина, защото има много алтернативи.

Той препоръча да се възприеме механизма за проследяване на ефекта от иновативните продукти във водещи болници в страната, което беше и предложение на Асоциацията на научноизследователските компании. Някои страни като Чехия, Полша и Словакия вече са приели метода.

Тенденциите са за увеличаване на иновативните лекарства и разходи в цял свят, но спасението е в проследяването на ефекта от иновациите за около три години. При такова проследяване би било възможно псевдоиновативен продукт да бъде изваден от позитивния лекарствен списък. Ще има извадени лекарства от реимбурсиране, каза още проф. Данчев и допълни, че най-малкото ще има намалени показания на някои от тях.

Участниците в дискусията се обединиха и около нуждата НЗОК да обявява публично разходите за лекарства.