Пред България днес има три предизвикателства извън сферата на икономиката: общото предизвикателство по темата „превзета“ държава с основни стълбове нефункционираща съдебна система и корупция; зависими медии и все по-силни пропагандни медии; и темата за ксенофобията и национализма, силно подкрепена от популизма, която експлоатира страха, но намира своето политическо представителство. Такъв извод представи Петър Ганев, старши икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), на публичната дискусия „Демокрация на кръстопът“, организирана от института.
Индексът на глобалната конкурентоспособност 2016-2017 на Световния икономически форум показва, че изоставаме по няколко категории, заяви Ганев. Най-много обаче оставаме в категорията "Институции", като там не просто имаме най-слабия резултат, но и изоставаме много спрямо средното за региона. „Това означава, че най-голямата пречка за България са неработещите институции“, посочи експертът.
Според индекса най-ниски оценки имаме по пилеене на държавни средства, протежиране в решенията на правителствените служители и общественото доверие в политиците. „Имаме не просто слаби институции, а такива, които през държавата се опитват да управляват икономическите процеси“, подчерта като основен проблем Ганев.
Сферите със силно негативни оценки в сравнителен план според индекса са организираната престъпност и независимостта на съда. В това отношение „най-проблемният фактор за правене на бизнес за България е корупцията, който бие фактори като образование, работна сила, инфраструктура, финансиране и др.“, допълни той.
От доклада Nations in Transit 2016 на Freedom House пък се вижда, че „по някои показатели, по-скоро технически, не стоим толкова лошо – става въпрос за самия изборен процес, донякъде гражданското общество, но там, където изоставаме, най-много отново са корупцията и независимите медии“, подчерта Ганев.
Допитване на ИПИ до експерти и студенти показва, че преобладава мнението за влошаване на демокрацията през последните 5 години – на един студент с положителна оценка за демокрацията се падат трима, които считат, че тя се е влошила. В същото време над 85% от анкетираните експерти смятат, че лисва баланс между трите власти и върховенство на закона. На трето място като по-скоро отсъстващо измерение на демокрацията у нас е толерантността.
Анкетата сочи, че събитията, които имат най-голямо влияние върху качеството на демокрацията в България през последните пет години, са гражданските протести от 2013 г., членството в ЕС и механизмите му за мониторинг, като това са по-скоро събитията с положително влияние, подчерта Ганев. От другата страна на спектъра са скандалите в съдебната система от последните години и фалитът на Корпоративна търговска банка.
Интересно като разлики е оценката на гражданските протести между експерти и студенти: експертите ги разглеждат по-положително, като опит за събуждане на гражданското общество, докато според студентите те са били вследствие на проявленията на корупцията, допълни експертът.
Темата, която се откроява в проведените от ИПИ фокус групи и допитвания, е съдебната реформа и проблемите на правораздаването въобще, като водещата причина е липсата на ефективно наказание. Силно се подкрепя тезата за една широка коалиция за съдебна реформа, чиито основни идеи са свързани с премахването на силното политическо влияние във Висшия съдебен съвет, както и с по-дълбока реформа в прокуратурата.
Една от причините за отстъплението на демокрацията от страна на търсенето е, че хората се поддават на икономическия популизъм, сочи проучването. В същото време възприятията на хората са силно повлияни от зависими медии. От страна на предлагането причините лежат в липсата на ефективни наказания и неработеща съдебна система, както и в срастването на политическата и икономическата власти.
Поемайки темата за популизма, Десислава Николова, главен икономист на ИПИ, поясни, че популизмът в общия случай набляга върху преразпределение на доходите в бюджета, но без да се оценяват икономическите последствия като инфлация, дефицит, реакция на икономически агенти към непазарните политики.
„Основните икономически причини за популизма са две: неравенството в разпределението на доходите в едно общество, като това е водещата, и струпването на по-голямата част от населението в долния край на доходното разпределение“, заяви тя. Това означава, че колкото по-голямо е неравенството, толкова почвата за популизъм е по-богата.
България е на 4-то място в Европа по отношение на доходното неравенство – съотношение между доходите на 20-те процента най-богати към тези на 20-те процента най-бедни. „Традиционно сме в една група с Прибалтийските страни, с Румъния, Сърбия и Македония, но определено неравенството в България е едно от най-високите в Европа“, каза Николова.
Разглеждайки разпределението на доходите в българското общество, се вижда струпване на хора във всяка една доходна група. „Ако се прокара мислена граница от 500 лв., има голяма маса население вляво, в групата с ниски доходи“, допълни Николова.
При хората с начално и по-ниско образование, имаме изместване към групата с по-ниски доходи, докато при висшистите например е доста по-равномерно разпределението на доходите. В същото време от гледна точка на икономическата активност, изместването и струпването при населението с ниски доходи е при безработните и пенсионерите, поясни той.
Началните условия за развитие на популизма е недоволство от представянето на икономиката, включително рецесия, стагнация и др. „На тази база от популизма се предлага увеличаване на доходите през бюджета, като общият знаменател е, че се пренебрегват икономическите ограничения“, коментира Николова.
В общия случай обаче крайният резултат е инфлация и спад на реалните доходи, по-големи бюджетни дефицити и нови държавни дългове.
В България популизмът започва да излиза от лоното на левите партии и навлиза в националистическите формации, които са открито антидемократични. Популизмът често се използва и като стандартна политическа стратегия за отвличане на вниманието от важните теми и истинския дневен ред на управляващите, завърши Николова.
09:37 | 13.09.22 г.