Новият ѝ живот започва през 2009 г. - две години след като родната ѝ страна се присъединява към Европейския съюз (ЕС). Тогава Елена Брайку, румънски лекар, приема работа в най-голямата медицинска институция в Германия – берлинската болница Charité, пише Deutsche Welle.
"Имах добър стандарт на живот в Румъния. Но за мен беше важно да си докажа, че мога да си проправя път от дъното към една по-развита система“, коментира Брайку. Тя твърди, че не може да си представи да се върне. „Не мога да започна наново в румънската здравна система. В Германия трябва да работиш много повече, но също така имаш много повече възможности за израстване вътре в системата“.
Анна Димитрова също се е надявала за по-добри кариерни възможности, когато имигрира в Германия преди 20 години. Сега 40-годишната българка е един от топ мениджърите емигранти в Германия. „След като Берлинската стена падна, беше очевидно, че ще уча в чужбина. Исках да уча бизнес мениджмънт и да науча от първа ръка как функционира пазарната икономика“.
Тя следва целта си, както твърди, „с тежък труд и силна воля“. И това ѝ се отплаща: българката завършва начело на класа си в Университета на Нюрнберг. След като завършва, тя е наета от Mannesmann, която по-късно се превръща в телекомуникационната компания Vodafone, а сега Димитрова е член на борда на директорите.
Хиляди млади българи са поели на пътешествието, което Димитрова е завършила. Според германската статистическа база данни Statista повече от 225 хил. българи са живеели в Германия през 2015 г., а голяма част от тях са с над средно образование. Въпреки че германският пазар на труда печели от всичко това, българите страдат, посочва анализът. Българската академия на науките (БАН) посочва, че на всеки 5 до 10 години страната ще губи по около 400 хил. квалифицирани работници.
Румъния, която се присъедини към ЕС заедно с България през 2007 г., се сблъсква с подобни проблеми. Въпреки че двете страни печелят от средствата, които емигрантите пращат у дома на семействата си, липсата на квалифицирани работници стана все по-ясна с течение на времето. Медицинският сектор понесе най-голям удар. Около 43 хил. фармацевти са напуснали Румъния в рамките на 10-годишния период след като страната се присъедини към ЕС, а 5000 румънци, медицински специалисти, работят само в Германия.
Преди три години Костас Ифандопол, млад румънски зъболекар, решава да имигрира в Берлин – ход, който твърди, че е породен предимно от финансови съображения. След като завършва образованието си в Букурещ, той прекарва година, работейки като зъболекар в Румъния, но скоро осъзнава, че няма да може да осъществи мечтата си да си отвори собствен кабинет в родната си страна.
"В дългосрочен план имах много по-добри възможности в Германия. Мога да си осигуря добри банкови заеми тук и да работя само 15 или 20 години, за да ги изплатя, а не 40“, посочва мъжът. В момента той работи в Берлин като зъболекар. „Печеля около 10 пъти повече отколкото щях да получавам в Румъния“.