Как президентският вот завъртя политическата рулетка у нас

Президентският вот в края на ноември доведе до оставката на правителството и завъртя политическата рулетка в България. Изборите задълбочиха пукнатините в управляващото мнозинство, пише в свой обзор на политическата 2016 г. БТА.

След изборите за държавен глава вече имаме нова политическа ситуация, свързана с преобладаващо обществено желание за промяна и завръщане към темата за защита на националното, бяха единодушни социолози и политолози.

"Така България се вписа в световната и европейска тенденция на масово отхвърляне на политическото статукво, на традиционните политици и либералните послания. Налице е сериозен популистки и националистически потенциал с дългосрочен хоризонт", констатира в анализа си институтът "Иван Хаджийски".

Втората година от управлението на ГЕРБ и коалиция /Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ/ се оказа и последна за дясното парламентарно мнозинство и за втория кабинет "Борисов".

Партньорите тръгнаха в различни посоки. Патриотичният фронт се обедини с "Атака". Частичен разпад сполетя Реформаторския блок - ДСБ излезе в опозиция на кабинета, но остана в парламентарната група. Това беше отговорът на тъмносините на "осакатяването" на съдебната реформа в пленарната зала и с участието на ГЕРБ.

Първи през май коалицията напуснаха от АБВ, а представителят им в правителството - вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин освободи поста.

Президентски избори - предсрочен парламентарен вот 

В номинациите за претендент за "Дондуков" 2 лидерът на ГЕРБ бе изпреварен от ДСБ, които предложиха президента Росен Плевнелиев /без негово знание/ за втори мандат. ГЕРБ не приеха. На по-късен етап все пак двете формации взаимно си предложиха една на друга да "играят" с общ кандидат и не се разбраха.

Номинацията на ГЕРБ за "Дондуков" 2 до последния момент бе пазена в тайна. Борисов изчакваше конкурентите, най-вече БСП, и в същото време се колебаеше кой да е избраникът. В крайна сметка реши да изправи председателя на Народното събрание Цецка Цачева срещу другите претенденти за държавен глава. И обяви, че ще подаде оставка като премиер, ако кандидатът на ГЕРБ не е пръв на първия тур - дума, на която след балотажа удържа. Двойката на ГЕРБ Цецка Цачева-Пламен Манушев претърпя загуба на втория тур от Румен Радев-Илияна Йотова, зад които застана левицата.

БСП, след като не се разбра за общ кандидат с АБВ, чрез инициативен комитет издигна кандидат-президентската двойка Румен Радев /непартийна фигура/ и Илияна Йотова /евродепутат и член на ръководството на БСП/. Те спечелиха президентския вот и ще встъпят в официалните си права на 22 януари догодина.

Президентският вот отреди трето място на кандидатите на Националистическия алианс - Патриотичния фронт и "Атака" Красимир Каракачанов-Явор Нотев. Четвъртата позиция беше отредена на фармацевтичния бос Веселин Марешки. Включилият се в последния момент бивш премиер Пламен Орешарски, подкрепен от ДПС, също събра доста от гласовете вляво. Ивайло Калфин, издигнат от АБВ, беше изпреварен от кандидата на Реформаторите Трайчо Трайков. На балотажа бившият енергиен министър в кабинета "Борисов"1 не подкрепи официално Цецка Цачева. За балотажа кандидатът на ГЕРБ потърси подкрепа от лидерите на Реформаторския блок /без Радан Кънев/. Десните лидери официално застанаха зад нея и поискаха същото от членовете и симпатизантите си.

Според наблюдателите до негативния резултат на президентския вот, най-вече за ГЕРБ, вероятно се стигна и заради маневрите на кабинета "Борисов" около българската кандидатура за генерален секретар на ООН. В последния момент Ирина Бокова бе заменена с Кристалина Георгиева, но генералният директор на ЮНЕСКО не се оттегли и така България се оказа с две претендентки за най-високото място в световната организация. Нито едната обаче, за съжаление, не го спечели. Тази ситуация изостри силно отношенията ГЕРБ-БСП. Левицата, заедно с ДПС, обяви, че ще иска вот на недоверие заради цялата външна политика, но го остави за след президентските избори, последва и оставката на кабинета.

Оставка на правителството и мандати

След загубата на ГЕРБ на втория тур на президентските избори премиерът Бойко Борисов изпълни думата си и подаде оставка. Така се стигна до конституционната рулетка по връчване на мандати за съставяне на правителството. ГЕРБ и БСП, както обявиха, върнаха мандата веднага и обявиха 43-я парламент за изчерпан.

За третия мандат претендираха и патриотите, и реформаторите. И двете коалиции декларираха желание да управляват с досегашното мнозинство и в това НС, но в крайна сметка президентът Росен Плевнелиев предостави възможността да опитат на Блока. Проучвателният мандат беше върнат.

Реформатори, патриоти и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов в последната седмица преди Коледа положиха неимоверни усилия да спасят мнозинството и да има кабинет на Блока, подкрепен от останалите, направиха много компромиси, но не се получи. Препъникамъкът, според признанията на лидера на НФСБ Валери Симеонов, се оказало искането на ПФ за по-голямо увеличение на пенсиите от следващата година. Политолози отчетоха и нещо друго - за пръв път в тези преговори ГЕРБ не беше монолитен дали може да има мнозинство и кабинет в този парламент.