Институт "Иван Хаджийски": Американската демокрация навлиза в рискова фаза

Свидетели сме на световна националконсервативна вълна, извела на преден план лидери като Доналд Тръмп в САЩ, Владимир Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай, Нарендра Моди в Индия, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, маршал Сиси в Египет и обхванала мощно Европа през последните две години (Brexit, Орбан и вишеградци, германската „алтернатива”, италианските „пет звезди”, опасността от Фрексит).

Промените „горе”, в политическия връх, не могат да бъдат разбрани, без да се вземат предвид сътресенията „долу”, изразени от масови движения като „Окупирай Уолстрийт!”, „Възмутените”, „Арабската пролет” - това се казва в анализ на института „Иван Хаджийски“ с основен автор проф. Петър-Емил Митев. Ето какво казват авторите на анализа: След изборите в САЩ съпротивата срещу (нео)либералната глобализация, международния ред, основан на нея, и хаоса, предизвикан от нея, навлезе в нова фаза. Отказ на САЩ от стремежа да бъде едноличен световен хегемон би могъл да създаде условия за по-ниска конфликтност в преход към многополюсен свят. Победата на Тръмп бе постигната с подкрепа на избиратели, които се чувстват маргинализирани и незащитени от досегашната политика на Вашингтон. Това бе победа на „националните“ срещу „транснационалните“ интереси на САЩ. Единственият общ знаменател между Тръмп и Клинтън беше величието на Америка, но прочитът на това величие е кардинално противоположен и изразява позиции и интереси на различни социални категории. 

Посланията на Тръмп противоречат на икономическата глобализация. Тя едва ли може да бъде спряна, но може да промени своята форма, темпове на протичане, отношения между печеливши и губещи. Досега за „алтерглобализация” се говореше от „долу”. Новият американски президент има възможност да погледне на този проблем от най-високото място в днешния свят: креслото в Белия дом. В САЩ спечели един до голяма степен антисистемен кандидат, независимо от медийното, финансово и международно преимущество на неговия опонент. Това е пореден сигнал, че механизмите на либералните елити за въздействие върху общественото мнение стават все по-неработещи. Съпротивата срещу очертаващия се завой в американската политическа стратегия ще продължи с различни форми на натиск върху новия президент и неговия екип, включително и опити за реванш, блокиране на решения, заплахи за импийчмънт. Американската демокрация навлиза в рискова фаза. Бъдещите действия на Тръмп, разположени между радикалността на собствените му позиции, необходимия конформизъм със системата и ефектите на конюнктурата, не могат да бъдат цялостно предвидени. След Brexit изборът на Тръмп е и поредният удар върху европейския политически естаблишмънт. Допълнителни шансове получават привържениците на националното самозатваряне. В нова светлина попадат и кризите в Украйна и Близкия Изток, поради това, че гледните точки на Обама и Тръмп значително се разминават. В западния свят виждаме кризата на елитите и масовото несъгласие с политическия естаблишмънт от изминалия четвърт век. Германия на Меркел се очертава като най-значимия световен защитник на либералната глобализация. Отчасти под влияние на кампанията в САЩ, българският политически дебат също бе доминиран от конфронтацията Запад–Русия. След избора на Тръмп този конфликт вероятно ще добие ново измерение. Yankee Doodle Went to… Washington.

Заслужава да си спомним за прочутата песен Yankee Doodle – нещо като химн за обикновения американец. Не само Тръмп, неговите привърженици бяха също обливани с обидни квалификации, осмивани и отричани: “deplorables”, “irredeemables”.  Жалки, окаяни, безнадеждни...

Всъщност, прочутата песен Yankee Doodle първоначално е използвана от британските войници, за да се надсмиват над „янките” по време на войната за независимост. Става – и дълго време остава, американски химн

И Yankee Doodle победи. Yankee Doodle е от малко селище. Yankee Doodle иска работно място, а не да бъде световен хегемон. Yankee Doodle няма други ценности освен традиционните. Yankee Doodle е мъж, а не гей (“And with the girls be handy”). Yankee Doodle е освободил своята земя от англичаните, не за да я предостави на мексиканците. В известен смисъл изборният резултат представляваше реванш на „едноетажна Америка“ срещу небостъргачите, концентриран израз на недоволството на малкия човек от провинцията срещу мултикултурализма, свободната търговия и аутсорсинга, моралния релативизъм и двойните стандарти, и най-общо – срещу механизма на възпроизводство на елитите, който лансира едни и същи фигури и фамилии по високите етажи на политиката и бизнеса.

Имената на Буш и Клинтън са достатъчно ярък пример за това.

Парадоксът на изборите: стандартният, добре известен, типичен „янки” успя да изрази своите тревоги и надежди чрез нестандартна личност.            И още парадокси на глобализацията

В предизборна борба на терена на най-развитата капиталистическа страна победи кампанията, която е по-малко платена, по-слабо медийно подкрепена и повече отричана, подкопавана не от другаде, а от Белия дом – това е парадокс.

Можем да го разберем, само ако оценим здравия смисъл на Yankee Doodle, изправен срещу поредица от объркващи глобални и национални парадокси:

∙ Най-богатата страна в света е и най-задлъжнялата: в края на годината системно се изправя на границата на... фалит.

∙ САЩ имат неимоверен военен бюджет от над половин трилион долара, десет пъти по-голям от руския. Само 23 милиарда отиват за нови оръжия, съпоставимо или по-малко от руските разходи за същата цел.

Резултат: американският стратегически ядрен арсенал е на равнището на 80-те години. Руският е обновен и обновяващ се. Къде отиват милиардите? Всеки може да си представи колко струва само поддържането на инфраструктурата на повече от 700 военни бази, пръснати по целия свят...

∙ Глобализацията дава политическо предимство на САЩ, но водеща икономическа роля придобиват транснационалните компании, които дори базирани в САЩ без задръжки изнасят и/или разкриват производствени мощности в трети страни, където нормата на печалба е по-висока.

∙ Основен фактор в икономическия цикъл става финансовият капитал за сметка на промишления капитал. Фиктивните трансакции придобиват реална икономическа тежест и са в състояние да дебалансират националната икономика.

∙ Миграционните движения, които поражда глобализацията, осигуряват приток на евтина, социално неосигурена работна ръка. Типичен пример: нелегалните латиноси.

∙  САЩ стават световен хегемон и... губят себе си.

Тръмп опита, убедително или не, да отстои възгледа „толкова Америка по света, колкото е изгодно на самата Америка“. Възможна ли е „нелиберална“ Европа?

В продължение на няколко десетилетия общественият вятър надуваше платната на „неолиберализма”. Сега се променя в „нелиберална“ посока. Ако съпоставим Brexit и победата на Тръмп, ще се убедим, че сходните черти са много и не са случайни.

И във Великобритания, и в САЩ има разцепление на елита с дългосрочни последици. И в двете страни победата не беше постигната от „големите пари”, от медийно и институционално доминиращите. А избирателите със сходни социологически характеристики не се смутиха от мощните кампании, които ги маргинализираха, обиждаха и оплакваха.

Събитията в САЩ директно влияят върху Европа. Променя се съотношението на силите вътре в рамките на ЕС в полза на десните и консервативните сили, които логично разглеждат американския резултат и като своя „победа“. Достатъчно индикации се виждат за предстояща промяна на отношенията с Русия.

Европа трудно ще се адаптира към новата ситуация с национално-консервативна вълна, която по самата си същност усилва центробежните сили. В ход са цяла поредица вътрешни дезинтегриращи фактори спрямо ЕС в сегашния му вид: Орбан и Вишеградската четворка, възходът на „Алтернатива за Германия“ и спадащото доверие в германските социалдемократи, рисковете от предстоящите избори във Франция и референдумът в Италия. На този фон решението на ЕП относно руската пропаганда показва паника. Германия ли е новата Америка (за България)

На целия този фон все по-ярко се откроява Германия (под управлението на Меркел) като единствената голяма държава, твърдо защитаваща международния либерален ред. Либералните елити, загубили (временно) битката в САЩ, започват да се ориентират вече видимо към откровена подкрепа за линията на Меркел и вероятно ще работят за това в непосредствена перспектива. И посещението на Обама в Германия сочи именно това.

Едва ли е съвпадение, че решението на Меркел да се бори за четвърти мандат след многомесечни колебания бе оповестено непосредствено след победата на Тръмп в САЩ.

Обратната - „алтернативна за Германия” - тенденция обаче не трябва да се подценява, а може да получи и нови стимули от провал на турската политика на Германия, засилване на мигрантския натиск, от нови терористични актове и други симптоми на вътрешно напрежение.

Президентството на Тръмп ще бъде и предизвикателство за отношенията на България с Германия – ключовия ни европейски партньор. У нас изборът на Румен Радев за български президент няма пряка аналогия с победата на Тръмп.

Въпреки това има много допирни точки – масово обществено желание за промяна, набираща сили консервативна и националистическа вълна, търсенето на фигури извън традиционния политически елит, заявка за външнополитическа умереност, но не и за геополитическа революция - „да“ на евроатлантизма, но с преразглеждане на досегашната стратегия и подход към Русия.