Разликите в благосъстоянието на отделните области в България продължават да се увеличават, както и пропастта в развитието на столицата София с останалите региони. Усвояването на европейските средства също не спомага за сближаването на регионите нито помежду им, нито със средноевропейското равнище, а страната видимо се развива „на две скорости”.
Това са основните изводи от традиционното годишно изследване на регионите и областите в страната „Регионални профили 2016” на Института за пазарна икономика (ИПИ), което беше представено днес.
Цялостният икономически анализ на Института показва, че в периода 2014-2015 г. много от областите са успели да преодолеят ефектите от кризата върху инвестициите и пазара на труда. Около една трета от областите в България обаче страдат от дълбоки структурни проблеми и това не им позволява да достигнат предкризисните си нива на развитие.
Същевременно европейските фондове вече са се превърнали не в инструмент за осъществяване на регионални и местни политики, а в основна цел, която заменя дългосрочната политика за регионално развитие, подчертават икономистите. Бюджетите на общините са трайно зависими от тези средства и не осъществяват проекти без гарантирано финансиране.
Икономика „на две скорости”
Само 9 области в страната – София град, София област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Велико Търново, Разград, Варна и Добрич, са успели да преодолеят напълно последствията от кризата.
В процес на излизане от кризата са Северен централен и Североизточният регион, както и Южният централен регион, който също остава „под вода”, въпреки засилените инвестиции в Пловдив – единственото изключение в региона.
В 19 области на страната обаче реалният БВП е все още по-нисък спрямо стойността му от 2008 г. Цяла Северозападна България изостава критично, включително и област Плевен, която се присъединява към Видин, Враца и Монтана.