След референдума за излизането на Великобритания от Евросъюза (ЕС) наближават промени от структурно и политическо естество за Общността. В България ще трябва да се вземат структуроопределящи решения не само за вида и формата на подпомагането в сектор земеделие, но и за преструктурирането като цяло. Това се казва в анализ на Института за агростратегии и иновации с председател Светлана Боянова за последиците за българския земеделски сектор след Brexit.
Brexit не означава, че Обединеното кралство няма да продължи да има взаимоотношения с Европейския съюз. Такива взаимоотношения ЕС има с Норвегия и с Швейцария, въпреки че тези държави не са страни членки. Това е едно от многото решения, които следва да бъдат взети предвид в следващите години. При всички случаи ефект от едно такова оттегляне ще има във всички сфери и спрямо всички останали държави членки на ЕС. Какъв ще бъде ефектът за българското земеделие?
Най-общо последиците от оттеглянето на Обединеното кралство може да се разделят на няколко групи – финансови, търговски, административни и политически. Финансови последици
Общите годишни бюджети на ЕС са определени в така наречената Многогодишна финансова рамка (МФР). В нея се разписва колко средства общо и колко средства за различните области на дейност може да използва ЕС всяка година, когато поема правно обвързващи задължения.
Последните две МФР бяха приети за период от 7 години. Част от приходната част на общия годишен бюджет на ЕС в рамките на МФР се формира и от финансовите вноски на държавите членки.
За да се разбере по-добре отражението на оттеглянето на Обединеното кралство върху бюджета на ЕС, може да се направи сравнение между финансовите отношения на Германия, Обединеното кралство и България с ЕС за 2014 г. България:
- Общ размер на предоставените от ЕС средства: 2,255 млрд. евро
- Обща вноска в бюджета на ЕС: 0,404 млрд. евро
Германия:
- Общ размер на предоставените от ЕС средства: 11,484 млрд. евро
- Обща вноска в бюджета на ЕС: 25,816 млрд. евро
Обединеното кралство:
- Общ размер на предоставените от ЕС средства: 6,985 млрд. евро
- Обща вноска в бюджета на ЕС: 11,342 млрд. евро
Стартиране на реалните преговори
Стартирането на преговорите между ЕС и Обединеното кралство е много вероятно да се случи всеки момент, тъй като съгласно чл. 2 от Регламент №1311/2013 г. и в резултат на политическото споразумение за одобряването на сегашната МФР най-късно до края на 2016 г., Европейската комисия следва да представи проект за промяна на МФР, отчитайки постигнатите резултати и нужди по отделните политики на Съюза.
От тази гледна точка, а и отчитайки факта, че до края на 2018 г. ЕК трябва да представи проект на нова МФР, която да влезе в сила за следващия програмен период (в който период в зависимост от решенията в споразумението за напускане Обединеното кралство може би няма да участва) стартирането на финансовата част от преговорите за напускане между съюза и Обединеното кралство трябва да започнат възможно най-скоро.
Бюджетът на ОСП
В една такава хипотеза, в която за 2019 и 2020 г. в общите годишни бюджети няма да се включва частта на Обединеното кралство, те ще трябва да се намалят с 4,357 млрд. евро на година, или общо 8,714 млрд. евро за последните две години на прилагане на Общата селскостопанска политика 2014-2020 г.
За сравнение, само през 2019 г. общата сума по директните плащания съгласно анекс III от Регламент № 1307/2013 г. е в размер на малко под 38 млрд. евро. Бюджетните линии, от които ще се приспадне тази сума, ще зависят изцяло от решението на останалите членки.
Много е важно да се отбележи, че всяко едно решение, което бъде взето при уреждане на отношенията между ЕС и Обединеното кралство, ще води след себе си проблем, който държавите членки ще трябва да уредят помежду си. В конкретния случай те ще трябва да решават как, в какъв размер и от кои политики ще се направи това намаление на средства. По аналогичен начин ще се води дискусията и при договарянето на новата МФР.
Търговски последици
Съгласно Аграрния доклад, който МЗХ публикува през 2015 г., за 2014 г. Обединеното кралство представлява общо около 4% от аграрния стокообмен на България с ЕС, като формира 2,3% от изпращанията и 1,7% от пристиганията на селскостопански стоки от ЕС.
За сравнение, съседните Гърция и Румъния представляват общо около 35,3% от аграрния стокообмен на България с ЕС, като формират 39,1% от изпращанията и 30% от пристиганията на селскостопански стоки от ЕС. За Германия стокообменът е 23%, но пък салдото е отрицателно.
С оглед на относително малкия процент на стокообмен, който България има, оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС няма да доведе до значителни последици за земеделския сектор в нашата страна. По-скоро, като аналогия с наложената две години по-рано забрана за внос на европейски земеделски продукти в Русия, проблем може да възникне в краткосрочен план при преразпределение на стокообмена на вътрешния пазар.
Това обаче ще бъде краткосрочен проблем, големината на който отново ще зависи от решенията които държавите членки ще вземат спрямо Обединеното кралство и спрямо преразпределението на правата и задълженията помежду им.
08:34 | 14.09.22 г.