Европейската комисия (ЕК) публикува дългоочакваното си съобщение относно споделената икономика, озаглавено „Европейски дневен ред за споделената икономика”. Съобщението беше очаквано както заради бързия ръст на бизнес моделите на споделената икономика в Европа през последните години, така и заради нееднократните заявки за общоевропейска регулаторна рамка на този тип бизнеси от представители на европейските институции.
Инициативата на ЕК предизвика и немалка доза притеснение, предвид често наблюдаваното желание на нейната администрация да се намесва активно във все повече сфери на обществените отношения, като често създава ненужен и скъп регулаторен товар, пише Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Последното комюнике обаче изненадва повече от приятно. На първо място, документът на ЕК е само „съобщение” и съдържа единствено насоки и препоръки към страните членки, т.е. няма задължителен характер. Но не това е най-важното, смята икономистът.
По-изненадващото е, че ЕК препоръчва един похвално пасивен и минималистичен подход към регулирането на споделената икономика. ЕК дори подканя да се използва моментът и да се прегледат съществуващите норми за регулиране на традиционните бизнеси с цел да се изчистят от ненужни, неоправдани и непропорционални изисквания. По този начин Комисията възприема регулаторния подход на по-прогресивно мислещите правителства в Европа, пък и по света, като дори на една място в съобщението се дава за пример точно такъв тип либерално регулиране, каквото има в Естония.
На няколко места между редовете може да се прочете критика за „потисническото” и забранително регулиране на някои форми на споделената икономика, което е възприето в някои страни. До момента българските регулатори се нареждат по-скоро в тази група, след като Uber беше изгонен с решение на КЗК, а транспортният министър Ивайло Московски неотдавна заяви, че ще забрани сайтовете за споделено пътуване.
Комюникето е разделено на няколко части, които обхващат основните проблеми около регулирането или не-регулирането на споделената икономика – пазарен достъп (т.е. лицензиране, разрешителни, професионални изисквания и т.н.), задължения на страните, защита на потребителите, трудовоправни отношения (т.е. кой се третира като наемен работник и кой не?) и облагане с данъци. Общата линия на минимално регулиране, при това само там, където е нужно, може да се проследи във всички части.
Другото, което прави впечатление като честа препоръка, е всеки конкретен случай да се разглежда и решава отделно, а да не се използват готови, „шаблонни” решения. Полезното на съобщението е, че дава и конкретни насоки как да се действа при конкретни казуси.
Така например, ЕК препоръчва да се разпознае едно отношение между работодател и работник по следните критерии:
Наличието на отношение на подчинение между двете страни, т.е. едната е подчинена на другата
С други думи, този, който предоставя услугата, трябва да действа под напътствията на платформата за споделени услуги, като последната определя дейността, възнаграждението и условията на работа. Предоставящият услугите не може да избира какви услуги и как да предостави. Ако платформата само обработва плащането от получателя на услугите и го превежда на предоставящия услугите, това не означава че тя определя заплащането.
Същността на работата
Ако предоставените услуги са допълнителни за този, който ги предоставя (т.е. не са основни), това е показателно, че той/тя не е наемен работник. В същото време, ако услугите се предоставят редовно,тогава е по-вероятно тези, които ги предоставят, да са наети или самонаети.
Възнаграждение
Този критерий се използва за да се разграничат работниците от доброволците. Ако не се получава възнаграждение или само се покриват разходи, то тогава не може да става въпрос за нает работник.
Любопитен е и подходът на ЕК що се отнася до необходимостта (или по-скоро - липсата на такава) от лицензиране на електронните платформи на споделената икономика. Ето какво счита Комисията: „Доколкото платформите за споделени услуги предоставят услуга, която обикновено се заплаща, на разстояние, по електронен начин и при индивидуалното й поискване от получателя на услугите, те предоставят информационна услуга. Те, следователно, не могат да бъдат подчинени на разрешителни или други изисквания, които са специфично насочени към тези услуги.”
ЕК препоръчва и ясно разграничаване между тези, които професионално предоставят определени услуги, и тези, които го правят инцидентно или рядко. Тук ЕК подкрепя подхода на тези страни, които въвеждат определени прагове за дохода от споделената икономика, под който субектите подлежат на по-облекчени (или никакви) изисквания за дейността си.
Комюникето дава за пример регулаторните решения в някои страни членки, които освобождават от лицензионни изисквания услугите по превоз на пътници, които са с малък мащаб. При краткосрочното наемане и споделеното ползване на жилища, някои градове в Европа не изискват регистрация или разрешително за дейността, когато услугите не се предоставят редовно, а само за ограничено време, като например, до 90 дни в годината.
По отношение на данъчното облагане комюникето също дава полезни и практични насоки за местните данъчни служби. Препоръчва се сътрудничество с електронните платформи за споделени услуги, тъй като те отчитат всяка транзакция и дават възможност лесно да се проследят сделките. Дава се за пример Естония, където процесът по отчитането и облагането на доходите на шофьорите от платформите за споделени пътувания е изключително улеснен.
Сделките се регистрират от електронната платформа, която след това изпраща до данъчната служба само тази информация, която я интересува за данъчни цели. Данъчните после попълват автоматично данъчните декларации на шофьорите. По този начин данъчните задължения на шофьорите се изпълняват с минимални усилия от тяхна страна.
Като цяло съобщението на ЕК показва един нов етап в мисленето на европейския регулатор, който се опитва да открои и препоръча най-прогресивните и най-щадящите подходи при регулирането на споделената икономика, включително и отказа от регулиране в определени случаи - най-вече когато услугите се предоставят от индивиди (а не от бизнеси), нерегулярно и в малки обеми.
Въпросът е дали и доколко тези насоки ще бъдат възприети от националните власти в Европа или ще бъдат поредните добри препоръки „от Брюксел”, които ще минат покрай ушите на вземащите решения?
04:59 | 13.09.22 г.