Вече близо 3 години българската икономика работи в условия на дефлация. Негативният ръст на потребителските цени на годишна база започна още от август 2013 г. и с две кратки прекъсвания през 2015 г. (февруари-май и август-септември) продължава и до днес. Това е единственият досега дефлационен период след започване на прехода, пише Десислава Николова от Института за пазарна политика (ИПИ).
Основните дефлационни фактори в този период са намаленията на някои регулирани цени (най-вече на тока, но също така и на газа и парното), както и спадът на международните цени на петрола и зърнените култури, който доведе до внос на дефлация.
Въпреки че цените на петрола от няколко месеца се качват, те все още са по-ниски от миналогодишните. За разлика от преди 1-2 години обаче в началото на 2016 г. се отчита спад на цените (на годишна база) в повечето групи стоки и услуги. Една от причините за това са вторичните ефекти от продължителния и значителен спад на горивата върху повечето стоки и услуги по линия на транспортните разходи. Това се вижда и при храните, но и при други стоки и услуги. По този начин дефлацията приближи рекорда си от началото на 2014 г.
Тук може би е мястото да припомним, че тази дефлация, която се дължи на фактори от страна на предлагането (международни цени на суровини, регулаторни политики), а не на свито търсене, е благоприятна за икономиката. Това е така, защото намалява разходите на бизнеса и му позволява да свали цените, като в същото време увеличава реалните доходи и насърчава потреблението. И наистина, потреблението на домакинствата расте последните две години.
Големият въпрос обаче е докога ще продължава дефлацията. Изглежда, че тази ера е на път да приключи, ако се съди по няколко явления в последните месеци. На първо място това е динамиката на международните цени на петрола, които тези дни достигнаха 6-месечен пик и които се очаква да продължат да нарастват в следващите месеци, след това да се стабилизират и отново да поемат нагоре през 2017 г.
Факторите, върху които почиват тези прогнози, са както възстановяващо се търсене на суровината, така и проблеми от страна на предлагането. Тоест основният дефлационен фактор вероятно скоро ще спре да действа, което, освен върху горивата, ще има огледалния каскаден ефект и върху други цени.
Другият проинфлационен фактор, който може да се очаква да се прояви през пролетните и особено през летните месеци, би бил лошата реколта при редица плодове и някои зеленчуци заради студената и прекалено дъждовна пролет. За разлика от други години, това може да доведе и до липса на традиционния, сезонен спад на цените на месечна база през летните месеци.
Към това може да се добави и евентуално увеличение на цените на електроенергията, което е наложително по няколко причини, сред които:
- Продължаваща либерализация на пазара, която ще намали броя на потребителите и търсенето на електроенергия на регулирания пазар. Това би следвало да доведе до увеличение на цените за бита, тъй като към момента те са по-ниски от тези за небитовите потребители благодарение на практиката на кръстосано субсидиране.
- С ценовия период юли 2014 – юли 2015 г. беше приет петгодишен план за постепенно разплащане на стари задължения на НЕК, който не се изпълнява изцяло. Спазването на графика му означава признаване на по-високи разходи за минали периоди.
- В края на април 2016 г. Българският енергиен холдинг взе заем в размер на 535 млн. евро, който беше отпуснат като кредит на Националната електрическа компания за разплащане на задължения към ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Новият заем означава нови разходи за лихви и главници, които следва да бъдат включени в новите цени на електроенергията.
Като цяло, ръстът на цените на годишна база най-вероятно ще премине в положителна територия до 2-3 месеца. Все пак инфлацията в края на годината трудно би прехвърлила 2-3% годишно, а пък средногодишно ще е и по-ниска заради дефлационния старт на годината.