Наличие само на един доставчик, липса на реверсивни връзки със съседните газопреносни мрежи и липса на значим местен добив са основните характеристики на българския газов пазар и през 2015 година. Това е записано в отчета за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) през миналата година, изпратен до Народното събрание.
Въпреки всички обещани мерки тези проблеми се запазват и до днес, като очакванията са първият интерконектор – с Румъния, да бъде въведен в експлоатация едва през есента на тази година след три години забавяне. Същинската реализация на местен добив пък може да се очаква най-рано след 7-8 години, при това все още няма доказателства за наличието на значими залежи нито в Черно море, нито във вътрешността на страната.
Затова и видимо разнообразяване на доставките може да дойде по-бързо от интерконекторите, не толкова от така желания местен добив. Те могат да осигурят достъп до природен газ от различни източници, сред които и от терминалите за втечнен газ в съседните страни. А очакванията са повечето източници да доведат до конкуренция на пазара и съответно, каквато е нормалната икономическа логика - по-добри условия за потребителите на газ у нас.
Втечненият газ е част от стратегията за диверсификация на самата Европейска комисия, която предлага намаляване на ролята на традиционните газопроводи, особено идващите от Русия.
В България подобен терминал не може да бъде изграден, тъй като има забрана петролни танкери да преминават през Босфора. Но благодарение на IGB – газовата връзка между Комотини и Стара Загора, България може да получава газ от съществуващите терминали в Гърция, както и от планирания терминал край Александруполис.
По новия интерконектор с Гърция България ще може да получава газ и от Каспийско море – от находището Шах Дениз II.
Интересът към тази газова връзка засега се оказва по-голям от планирания й първоначален капацитет. Девет компании са заявили капацитет от 4,3 млрд. куб. метра газ годишно през тази връзка. Капацитетът на първия етап от реализацията й е 3 млрд. куб. метра. С допълнителни инвестиции в компресорни станции обаче той може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. метра годишно.
Разбира се, данните са само от първия пазарен тест на IGB, в който компании заявяваха само своя интерес към газовата връзка. Тепърва предстои да бъде обявен и втори тест, в който заинтересованите страни ще трябва да обявят и своите обвързващи оферти.
Със своето годишно потребление от около 3 млрд. куб. метра годишно България все още не попада в полезрението на големите играчи на газовия пазар. Енергийният регулатор обаче отбелязва и ниската степен на битовата газификация и именно тук много анализатори и газови компании виждат потенциал за развитие.
Всъщност от данните на КЕВР за потреблението на природен газ у нас е видно още и че химическата индустрия започна да се възстановява. Потреблението на природен газ в този сектор отново доближава предкризисните нива от 2008 година. През 2015 година химическата индустрия е отговорна за 36% от общото потребление на суровината у нас, или 1,07 млрд. куб. метра.
31% от общото потребление на газ пък се пада на енергетиката.
През 2015 година са внесени 2,91 млрд. куб. метра природен газ. Местният добив е в размер на едва 85 млн. куб. метра, като намалява непрекъснато от 2011 година насам. От 2012 година пък вносът на газ непрекъснато расте.
04:43 | 12.09.22 г.