Нашите политици обичат да напомнят как Уистън Чърчил заявил, че демокрацията не е съвършена, но е най-доброто общество, което човечеството познава. Лошо няма, само че проблемът е, че Чърчил не е казвал такова нещо. Точните му думи са: „Демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали форми, опитвани някога”.
Разбира се – има известна разлика.
Създаването на демокрацията обаче е работа на всеки един от гражданското общество. И това се случва най-добре в точно определен ден – денят на изборите. Но на въпроса демократично или недемократично е задължителното гласуване, мнозина българи имат машинален отговор: „Недемократично е, гласуването е право, то не може да е задължение”.
Правата и задълженията не са двата края на една тояга, а по-скоро са кръг: правата раждат задължения и обратно. Гласуването е гражданско задължение, но по съвест, защото то представлява де факто подписването на обществения договор, който прави институциите легитимни. А за да е законен един договор, той трябва да е подписан. Но по желание. Не по принуда.
Сред най-често срещаните мотиви за задължителния вот са, че той ще минимизира относителния дял на купените и ромските гласове. Едва ли ще се случи това, просто защото онези, които манипулират изборите, ще измислят нови подходи. На последните избори станахме свидетели на нови техники за купуване на гласове, а въвеждането на дистанционно гласуване по интернет може да добави нови. Нека политиците не забравят, че „насила хубост не става“.
При всички случаи опитът на властта да задължи избирателите да гласуват е в остро противоречиe с идеята за свобода и свободен избор. Оказва се, че виновниците за ниската избирателна активност (в случая - политиците) опитват да прехвърлят вината за това върху потърпевшите (гражданите), вместо да се опитат поне да коригират идеите, практиките и поведението.
A другата част от цирка от последните дни са т. нар. томболи с награди за тези, които са гласували. Уж участието в изборите е задължително, а така излиза, че ще награждават хората, защото изпълняват задълженията си. При задължение следва да има и наказание при нарушението му. А то е повече от покъртително – заличаване от избирателните списъци.
Другата наболяла тема беше предложението да се създаде район "чужбина", което би дало на близо 2 млн. българи зад граница възможност да упражняват преференциален вот. Те щяха да могат да избират 4 свои народни представители. Депутатите я отхвърлиха след изненадващо кратки дебати. „Задължителното гласуване в този му вид означава следното изявление на политическия елит: "Ние не можем да ви убедим да гласувате. Ние се отказваме от опитите да докажем, че нещо зависи от вашия глас. Затова ще ви накараме насила, плашейки ви със санкции, или ще се опитаме да купим гласа ви с предметни награди. Разбира се – награди, купени с парите от вашите данъци", писа във Facebook и Любен Дилов.
"България не се състои от партии, фракции, партийни субсидии и от разпределение на властта по "правилни" квоти. България се състои от донори и бенефициенти на демокрацията. Донорите днес презряха бенефициентите. Завинаги е, знайте", написа и Нери Терзиева. И последното решение от днес - национални референдуми да не могат да се провеждат заедно с изборите и да няма район „Чужбина“. С две думи – гласуването е задължително, но пряката демокрация (референдум) не е за вас...
Въвеждането на задължителното гласуване е в противоречие с Конституцията, където в чл. 42 ясно и недвусмислено е написано, че гражданите „имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“.
Опитът правото да се трансформира в задължение очевидно е противоконституционен. Остава ни една надежда – Конституционният съд.
Около мнението, че задължителното гласуване ще падне в Конституционния съд, се обединиха политологът Христо Панчугов и Иво Мирчев от инициативен комитет "Гласувай без граници". В ефира на Bulgaria ON AIR двамата разкритикуваха приетите промени в изборния кодекс и особено частта със задължителното гласуване.
08:13 | 07.09.22 г.