Заплатата на средностатистическия служител в България бавно настига тази в повечето останали страни от ЕС по паритет на покупателната способност, макар да остава много далеч от нива, които биха определяни като „средни”. До тази теза достига анализаторът от Инфограф Явор Алексиев в поредна своя статия по темата.
Покупателната способност на нетната средна работна заплата в България през 2014 г. е най-ниската от разглежданите страни в анализ на сайта и варира между 96,9% от тази в Румъния и 20,6% от тази в Швейцария.
Покупателната способност на средното възнаграждение у нас възлиза на над 50% от това в 12 страни от извадката – Румъния, Латвия, Литва, Унгария, Словакия, Турция, Естония, Хърватия, Чехия, Полша, Словения и Португалия.
В номинално изражение нетната месечна заплата в показаните тук страни варира между 5 131 евро в Швейцария и 332 евро в България. Това е разлика от 15,4 пъти. Разликата в покупателната способност обаче е 4,85 пъти, поради много по-високите цени на стоките и услугите в Швейцария.
Има три европейски страни, в които както номиналният размер, така и покупателната способност на заплатата на средния работник е по-висока от тази в САЩ (Швейцария, Люксембург и Норвегия).
От Инфограф правят и няколко уточнения, които са изключително важни при тълкуването на данните.
В този материал се разглежда само нетната заплата (т.е. заплатата след приспадане на дължимите данъци и осигуровки). Според авторите това е по-точният подход, поради крайно различните данъчни системи в ЕС.
Използват се данни на Евростат за заплащането на т.нар. „среден работник” през 2014 г. (последната, за която има сравними данни). В обхвата на това понятие не попадат заетите в сферата на селското стопанство, както и държавните служители. Средният работник е наето на пълен работен ден лице, получаващо 100% от средната заплата в индустрията или услугите (сектори от B до N) на Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008).
Използват се данни на Евростат само за 2014 г., тъй като авторите не са убедени в акуратността на данните за предишни периоди. В базата данни на Евростат има очевидни грешки (липсващи цифри, повтарящи се стойности), които са потвърдени след съпоставка с базата данни на ОИСР и превалутиране на стойностите там посредством средногодишни валутни курсове, публикувани от Deutsche Bank.
17:52 | 13.09.22 г.