Насоки за публичните политики
ИПИ извежда четири основни политики, които имат директно отношение към откроените фактори за бедността и рисковите групи.
Политики на пазара на труда
- Ориентиране на политиките към новите работни места и покачването на заетостта - формиране на т. нар. политика по доходите спрямо ефектите върху заетостта и новите работни места, в т.ч. ограничаване на ръста на минималната работна заплата при отчитане на регионалните различия и преразглеждане на системата на минималните осигурителни доходи, която ограничава възможностите пред младите и нискоквалифицираните на пазара на труда;
- Промени в трудовите норми с цел провокиране на по-висока икономическа активност сред младежите - осигуряване на по-лесно навлизане на пазара на труда и по-гъвкави форми на заетост, в т.ч. облекчаване на временната заетост, непериодичния труд и стажовете;
- Създаване на стимули за връщане на пазара на труда и адресиране на т. нар. "капан на безработицата" - промени в системата на обезщетения, които намаляват стимулите за продължително отсъствие от работа и ограничават загубата на трудови навици, в т.ч. чрез съкращаване на срока за получаване на пълно обезщетение;
- Фокус към програми със структурен ефект върху работната сила - насочване на разходните мерки към осигуряването на дългосрочна заетост и придобиване на умения, в т.ч. меки умения и работни навици, в партньорство с бизнеса;
Политики в сферата на образованието
- Повече избор и възможност за гъвкави форми на образование и иновативни решения - децентрализация на системата и развитие на т. нар. ваучерен модел в посока на частните училища и различни форми на неформално образование;
- По-голяма автономност на училищата, в т.ч. по отношение на методите на преподаване и на учебния материал - наред с външното оценяване да се следи за последващата реализация и придобиването на умения, които са адекватни на пазара на труда;
- Ограничаване на броя на отпадналите деца от основното и средно образование чрез фокус върху семейната среда - отваряне на системата към гражданския сектор и неформални методи за работа с проблемните и отпадналите ученици;
- Фокус върху професионалните гимназии - повсеместно въвеждане на дуалното образование и по-тясно взаимодействие с бизнеса, в т.ч. по отношение на учебната програма, практиките и модернизиране на базата;
Политики в сферата на социалното подпомагане и пенсионното дело
- Ясно дефиниране на "бедните хора" и адекватно насочване на социалните трансфери - въвеждане на линия на бедността за целите на социалната политика (било тя абсолютна или относителна) и ориентиране на помощите към реално бедните;
- Фокус върху дълбоката бедност - въвеждане на доходен критерий спрямо линията на бедността и диференциращ механизъм в помощите на база доходите на домакинството;
- Ефективно разделение между социална и осигурителна политика - изваждане на социалните пенсии от бюджета на НОИ;
- Повече възможности за трудов доход при хората с увреждания - фокус върху работоспособността на лицето, разглеждане на увреждането като "социален", а не тясно медицински феномен и облекчаване на нормативните изисквания при наемане на хора с увреждания;
- Адресиране на факторите за бедност сред възрастните - провокиране на личните пенсионни спестявания, по-дълго участие на пазара на труда, в т.ч. покачване на пенсионната възраст и уеднаквяване на правилата за мъже и жени;
Регионални политики
- Категорични стъпки за финансова децентрализация и преструктуриране на данъчната система в посока увеличаване на собствените приходи в местните бюджети - обвързване на икономическата активност в регионите със състоянието на общинските бюджети, което създава реални стимули за подобряване на инвестиционния климат в общините;
- Насърчаване създаването на инвестиционни дестинации и партньорство между общини - излизане от рамките на административно-териториалното деление и съвместна работа за привличане на чужди капитали, в т.ч. чрез приоритизиране на индустриалните паркове и работа за премахване на административните и политически рискове пред инвеститорите.
Дори най-общ поглед към насоките за политики е достатъчен, за да се направи наблюдението, че далеч не всички решения могат да бъдат директен резултат от едно или друго действие на администрацията. Много от предизвикателствата са пред местните власти, пред взаимодействието на училищата с бизнеса, пред усилията на една или друга група от граждани да решат даден проблем. Именно това е и причината много от предложените насоки за политики да имат децентрализиращ характер - например, чрез отпадане на едно или друго ограничение или чрез повече свобода за местните власти и училищата. Промяната в мисленето, че само държавата може да решава тежки социални проблеми, както и отварянето на възможности за много на брой и различни по характер работещи политики, са ключови за положителна промяна в кривата на доходите и свиването на бедността.
преди 8 години Решението на проблемът с бедността е ясно - спиране на всякакви помощи за лица, които са работоспособни, но отказват да се трудят, премахване на професията "самотна майка" и заставяне на бащите да поемат издръжката на отрочетата си, смазване на етническият бандитизъм, принудителен труд за тия неща, а парите които сега се пилеят за издръжката им, да бъдат инвестирани в РЕАЛНА ИКОНОМИКА.ИЛИ ще се погледна проблемът в очите и ще се действа адекватно,ИЛИ след още няколко години просто няма да има какво да се спасява !!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години ПРОДЪЛЖЕНИЕ...кофите. В журналистическо разследване един такъв каруцар, събиращ пластмаси, каза на журналистът, че си докарва 30-40 лв на ден - значи приемаме - 1 Б на месец, колкото законно работещият Българин... обаче:- Т.нар. "ром" НЕ плаща осигуровки и данъци, защото не работи законно.- Т.нар. "ром" НЕ плаща наем или кредит, защото се е самонастанил в незаконен катун... и никой не смее да го прогони, защото имал "права".- Т.нар. "ром" НЕ плаща ток, вода, отопление... защото се закача към мрежата и пак никой не смее да го пипне, за да не му наруши "правата", а сметката му я плаща Българинът.- Накрая и двамата са заработили еднакво, но Българинът е останал със 150 лв, за да живее, а "дискриминираният ром" с 1000 лв.КОЙ Е БЕДНИЯТ?Същото и за децата - "ромчето" ли е бедно, дето за него професионално самотната му майка взема 300 и повече лв всевъзможни помощи, или Българчето - за което неговата работеща и плащаща данъци и осигуровки майка не получава НИТО СТОТИНКА ???? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Поредната нагла поръчкова статия, която цели да обясни как работещите бедни Българи трябва да продължават да хрантутят наготово професионалните безработни от т.нар. "малцинственИ групИ" (всички знаем, че става дума за ЕДНО малцинство).КОЙ всъщност е беден в България? Правим едно елементарно сравнение:1 пример. Един Българин, дошъл от провинцията в София, тъй като в неговото населено място безработицата е колосална. Той работи за 1000 лв брутна заплата, но:- Държавата му одира едни 30% (300 кинта) данъци и осигуровки, още преди да си види заплатата, защото работи законно;- Хазяинът (ако е под наем) или бамката (ако е взел дом на кредит) му взема още поне 300 кинта. - После плаща ток, вода, отопление, транспорт до работното място - защото е Българин в законно жилище и НЕ МОЖЕ да не си плаща. - След всичко това му остават най-ного 150-200 лв от негавата заработена 1 Б, за да живее.2 пример. Представител на "онеправданото малцинство" се довлича в София, за да обикаля с каруцата по.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Темата е голяма и не може да се изчерпи с един коментар Св.ап.Павел го е казал ''който не иска да работи не трябва и да яде'' тоест въпроса е как да се подържа безработица до 2-3% ,и аз мога да е подържам столетия напредИкономич.отдел на ООН каза за 4-дневна раб.седмица преди 1год. но това е за накрая тоест Джон Мейнард Кейнс го е казал през 30-те години на XX век - ''през 2030 г. светът ще се изправи пред "технологична безработица" и хората ще трябва да се трудят по 15 часа на седмица, за да се запазят високи нивата на заетост на работната сила''Факти от САЩ - средното почасово възнаграждение от 1975 до 2010 г. е пораснало 10 пъти по-малко от производителността тоест или трябва да се трудят по 1-2 час на ден или да взимат 10 пъти повече и разминаването се получава заради банкстерите основно - ''през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%.''- http://ekipbg.com/kak-centralnite-banki-prichinyavat/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години А аз смятам, че и вие от ИПИ задавате грешен въпрос, все пак защо мислите, че обществото изобщо иска да се бори с някаква бедност? Не е ли това по важния въпрос, какво общество искаме да градим, а не какви мерки ще прилагаме, за да градим нещо, но неизвестно какво и с какви средства. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години България неизменно заема челно място сред страните членки в класацията по енергиен интензитет... страната ни употребява най-много енергийни ресурси за произвеждането на единица брутен вътрешен продукт'' - http://ime.bg/bg/articles/energiinata-efektivnost-na-bylgariya-i-akciznata-politika-na-es/#ixzz4291pimCVКонкурентоспособността на нашата икономика зависи не толкова от високите заплати, а от големите енергийни, материални, транспортни и други разходи за единица продукция, от лошо управление на национално и фирмено равнище, от кражби и корупция отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години продълж.на коментар 8 Просто казано не може магазинерка в немска верига магазина да взима 6 пъти повече от българската в същата верига магазини и затова няма да останат хора във България Проф.д.ик.н.Иван Ангелов го каза точно - ''Разликата във по БВП на човек от населението (т.е. по обществена производителност на труда) и по средна заплата на заето лице с тези в ЕС е огромна съответно 45% и 22-23%Ето графика - https://***.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country%3ABGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:DEU:ROM&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false БВП на един зает в Германия е 2,2 пъти повече а минималната заплата е 8,5 евро на час тоест 8 пъти повече от нашата а Румъния има по-малък БВП а мин.заплата е по-голяма от нашата ???? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Темата е голяма и естествено не може да има ***.повишаване на мин.раб.заплата и има държ.орган НСИ е дал необходимите пари за физическо оцеляване - 296лв. на месец И ФАКТИТЕ СА СТРЯСКАЩИ - http://***.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/2-243-lv-na-mesec-sa-neobhodimi-za-normalen-jivot-na-chetirichlenno-domakinstvo-205115/Тоест от юридическа гледна точка става въпрос за нарушение на Конституцията и ГЕНОЦИД - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713491132262447Първо Конституцията и после може да поговорим за неолиберализма и ''лошата'' държава За иконом.гледна точка е малко дълго и иконом. на МВФ го казаха '' ''увеличаването с 1% при доходите на най-бедните 20% в тези икономики води до 0,38% увеличение на растежа''- http://***.investor.bg/drugi/338/a/mvf-povishavaneto-na-neravenstvoto-zabavia-ikonomicheskiia-rastej-196827/ Обяснил съм и за системната криза - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Тебе колко пъти са те банвали... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години в Русия съм, Русия съм..... смешен червен баннат ***..!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар