На традиционната годишна среща на бизнеса с правителството традиционно се говори пожелателно както за перспективите пред икономиката на България, така и за държавната политика. За разлика от обикновено, този път бизнесът не изглеждаше като да вярва в държавните заклинания за стабилност, растеж и светло бъдеще.
Така например според финансовия министър икономическият растеж през тази година ще бъде между 2-3%, но може и да е повече, ако се върне доверието. Но пък нищо не споменава за развитието на икономиката, ако доверието не само не се върне, но и спадне още повече, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Това може и да изглежда като малко вероятно и ненужно скептично, но е достатъчно да си припомним какво се случи само в последния месец: преекспонирана „газова криза”, макар наистина да става въпрос за „нечиста игра”; „Южен поток” – ще го строим, няма да го строим; паника около дарени ваксини на Министерството на здавеопазването; скандал във Висшия съдебен съвет, който с всеки изминал ден се влошава; продължаващи протести на бизнеса срещу цените на електроенергията; Българският енергиен холдинг (БЕХ) все още не е взел заем, за да се издължи на ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, за да се понижи цената на електроенергията и т.н., и т.н.
Да, 2-3% растеж са напълно възможни. В началото на годината премиерът си пожела 4,5% ръст и това е възможно. От години аз си пожелавам 7% ръст, защото е библейско число и също е възможен, както показват последните данни за Ирландия. За разлика от Ирландия обаче, в България реформите или са проформа – конституционна, или са придружени от други вредни предложения – пенсионна, или тотално противоречат на здравия разум – здравна. Без решителни действия, и по-лошо – с грешни реформи, високият икономически растеж от 2007-2008 г. ще си остане само пожелателен.
Липсата на реформи води и до още един негативен ефект – твърде големи публични разходи, следвани от бюджетни дефицити, следвани от трупане на публични дългове. Според министъра на финансите „ако няколко години напред няма последователна политика за намаляване на дефицита и ако всеки път си поставяме въпроса колко и докога можем да бъдем на дефицит, винаги ще излиза темата за дълга и някой ден, за да я преодолеем, ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща, за да финансира така структурираната държава".
В периода 2010-2012 г. се наблюдава свиване на дефицита, за което говори финансовият министър, но то е изцяло за сметка на по-високите номинални постъпления на приходи, докато номиналните разходи растат всяка година. Тази тенденция се влошава през 2013-2014 г., когато приходите нарастват с близо 2 млрд., а разходите – с 4,6 млрд. лв.
Ако оставим счетоводството настрана, идеята изглежда абсурдна, защото е все едно работник да отиде при работодателя си и да му каже, че години наред разходите му са по-високи от приходите и той не успява да ги намали, затова има нужда от по-висока заплата. Тя не е свързана с това да работи повече или да стане по-ефективен, или каквото и да било допълнително усилие от негова страна, просто се нуждае от повече пари.
Освен че идеята е сбъркана, защото няма логика в това да плащаш повече за една и съща некачествена услуга, едва ли може да се очаква ръст на данъците да доведе до повече приходи. При постъпленията от корпоративен данък се наблюдава свиване като дял от БВП в периода 2009-2012 г., след което има плахо възстановяване. Това се дължи на ниската икономическа активност, ограничените обороти и ниската печалба на компаниите.
Ако се увеличат данъците, силно вероятно е част от фирмите допълнително да понижат печалбата си и/или да фалират. Така по-висок данък върху по-малко компании с по-ниски печалби може да доведе до по-малко приходи по същия начин, по който намаляването на данък печалба водеше до по-високи приходи в периода 2004-2008 г.
Ситуацията при подоходния данък не е много по-различна, тъй като при сходно ниво на заети лица през 2014 и 2004 г. събираемостта е по-висока през 2014 г. независимо от по-ниската данъчна ставка.
Ако трябва да се обобщи – управляващите имат едновременно надежди, че икономиката ще изненада приятно, докато бюджетният дефицит намалява. В същото време доверието, на което разчитат политиците за по-висок растеж, е силно разклатено и е по-вероятно ситуацията да се влоши, отколкото да се подобри. А като се прибави към това и застраховката, че понеже управляващите не могат да си ограничат разходите и може да се наложи да се вдигат данъците, надеждите за по-висока икономическа активност започват да се изпаряват. Само вяра и пожелания не са достатъчни, необходима са и решителни реформи.
00:47 | 14.09.22 г.