Голяма реформа... малки пенсии

2015 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

2015 година се оказа годината на дългоочакваната, същинската, надяваме се, последната пенсионна реформа. Това е годината, която определи как ще се пенсионират поколения напред. Поставената цел е ясна - по-високи пенсии и намаляване на дефицита в осигурителната система, а резултатите – не толкова разпознаваеми.

Заради обществената си значимост т. нар. пенсионна реформа бе сред най-вълнуващите и дискутирани теми през изминалата година. Промените в пенсионната система, които видяха бял свят през лятото, бяха широко обсъждани около половин година от социалните партньори. Месеци наред пенсионната реформа се люшкаше между одобрението и неодобрението и още преди да стартира, отнесе остри критики и определения като „демонстрация”, „прах в очите”, “псевдореформа”, „безсмислен законодателен труд”. 

Ще осигури ли обаче предлаганата реформа достойни старини на идните поколения, ще намали ли зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет? Именно по тези два важни въпроса мненията са нееднозначни. Икономисти, експерти и анализатори излязоха със свои прогнози по направените промени. Според икономисти дори при новите условия отново ще се генерира дефицит в системата, което обезсмисля реформата. Според експерти пък плавните стъпки на покачване на възрастта за пенсиониране няма да доведат до желаното повишаване на размера на пенсиите.

Пенсионна реформа в действие

До приемането на пенсионните промени от всички заинтересовани страни се стигна трудно и не без ескалация на напрежението. След продължилите шест месеца обсъждания по параметрите на пенсионната система се оказа, че нито бизнесът е склонен да отстъпи от позицията си за това да не се увеличават осигурителните вноски, нито синдикатите са склонни да приемат безусловно повишаването на възрастта и стажа за пенсиониране. И въпреки че реформата не се свежда до тези два показателя, именно те бяха "ябълката на раздора".

И така новите правила, приети от парламента окончателно, определят, че ще се пенсионираме така - възрастта и стажът за пенсия за двата пола започват плавно да се увеличават до достигане на 65-годишна възраст за пенсия. Така пенсионната възраст за трета категория труд (най-масовата) ще се повишава плавно в следващите 22 години.

Става въпрос за ръст на пенсионната възраст с по един месец за мъжете и с по два месеца за жените. При жените възрастта за пенсиониране ще се повишава от 31 декември 2016 г. първоначално с по 2 месеца на година до 2029 г., а по-късно - с по три месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст, а при мъжете – с по 2 месеца в началото (до 2017 г.) и с по 1 месец впоследствие до достигане на 65-годишна възраст.

От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Към параметъра стаж и възраст за пенсия беше добавен и ръст на вноските за фонд "Пенсии" с 2 процентни пункта в рамките на две години. А това ще се случи за сметка на планираното увеличение на вноските към универсалните пенсионни фондове (УПФ), където от началото на 2017 г. трябваше да отиват 7% от осигуровките. Тази промяна бе приета като компромис между правителството и работодателите, тъй като първоначалната идея бе вноските във фондовете "Безработица" и "Пенсии" да се повиши с 4,5 пункта за 12 години.

С мерките по приетата реформа министърът на труда Ивайло Калфин обеща повишение на пенсиите с около 40% към 2025 г.