България е на 65-то място в света по износ на стоки за 2014 г., отчете наскоро в свой анализ Българската стопанска камара (БСК). Експертите от камарата отбелязаха малък спад на износа, а като водещи експортни групи стоки посочиха горива и мед, следвани от електрически и електронни изделия и машини, житни растения.
Кои са обаче са предизвикателствата пред износителите – това попитахме представители на бизнеса от експортно ориентирани сектори.
„Основният фактор, определящ резултатите при износа на български стоки, остава конфликтът в Украйна“, заяви Владимир Стойчев, член на УС на Асоциация на българските износители и директор "Търговски отдел" в „Софарма“.
По негова оценка резултатите за 2014 г. се дължат на увеличен износ в трети страни и в Европейския съюз, което частично компенсира влошеното представяне в региона на ОНД. Сред факторите, отразили се позитивно върху износа, са поскъпването на долара, поевтиняването на стойността на транспорта и положителната тенденция в развитието на европейските пазари напоследък, смята експертът.
Конфликтът в Украйна сви ръста при експорта на лекарства
Конкретно за експорта на лекарства той допълва, че за фармацията най-голямото предизвикателство е конфликтът в Украйна. „От една страна, заради сериозната позиция, която украинският пазар заема в структурата на износа на лекарства за българските фармацевтични компании, от друга – заради наложените на Русия санкции. Голямо предизвикателство е и подписването на договора за Евразийския съюз между Русия, Беларус и Казахстан – основни пазари за нашия бранш. Не е тайна, че по този начин в евразийското икономическо пространство съществено се засилват позициите на руските производители за сметка на позициите на европейските фирми, поради държавната регулираност на фармацевтичния сектор“, отчита той.
Тъй като през изминалата година износът на фармацията бележи растеж – съответно с 15%, но той е по-малък от ръста през 2013 г., Владимир Стойчев коментира: „Относително по-високият ръст на износа на българската фармация през 2014 г., сравнено със световния показател, се дължи на етапа, на който понастоящем се намират българските производители в този сектор, а именно –интензивно развитие, стъпването на нови пазари, не на последно място - и в Европа. Понижението на износа през 2014 г. спрямо 2013 г. се обяснява отново със ситуацията в региона на Русия и Украйна.
„Девалвацията на валутите на основните за нашата фармация пазари (не само на руския, но и на украинския и казахския пазар – като следствие от понижението на рублата и конфликта в региона) се отразява много силно върху фирмите износители. Въздействието е комплексно - има сериозен пресинг от страна на държавните регулатори за поддържане на стабилни ценови нива, което води до намаляване на рентабилността за износителите; също така намаляването на покупателната способност на населението в тези държави и свиването на пазарите се отразява негативно върху реализацията на фармацевтичните продукти“, отбелязва той.
Като цяло Владимир Стойчев отчита негативното влияние на ситуацията в Украйна на експорта на лекарства, тъй като страната е основен пазар за българските фармацевтични производители. Минната индустрия оптимизира плановете за инвестиции
„Заради ситуацията на световния пазар българските компании от минната индустрия намаляват инвестиционните си програми“, заяви инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара (БМГК). Той уточни, че това е планирано още в началото на годината, когато се определят работните програми за добив. Мините освен това са увеличили производството там, където е възможно.
Минната индустрия вече оптимизира плановете си за инвестиции, тъй като още от 2013 г. e влязла в цикъл на понижение на цените на основните цветни и благородни метали.
В Деня на миньора (на 18 август) председателят на УС на Камарата Лъчезар Цоцорков съобщи, че секторът отчита 10% ръст в добива през 2014 г. Но заради глобалните тенденции и колебанията на пазарите, включително и забавянето на китайската икономика, секторът е засегнат от намаляването на цените на металите на световните борси.
На това компаниите реагират с увеличение на добива, който при металните полезни изкопаеми расте със 7%, заяви Иван Андреев.
„Общите приходи на минната индустрия през 2014 г. са спаднали с около 200 млн. лв. спрямо предходната година до 2,3 млрд. лв. или с около 9%. Това намаление е за сметка на металните полезни изкопаеми. Най-драстично от 2013 г. е поевтиняла медта – от 10 хил. долара/т на 5 хил. долара/т. В момента цената й е на критични нива“, посочи изпълнителният директор на БМГК.
Колебанията при златото не се отразяват видимо в общата картинка на добива, тъй като основният метал, който добиваме, преработваме и изнасяме, е мед, допълни той.
02:26 | 12.09.22 г.