Забавя ли се възстановяването на пазара на труда?

През второто тримесечие на 2015 г. броят на заетите надхвърли 3 млн. души., като това се случва за пръв път от 2010 г. насам. През последните няколко години броят на заетите в икономиката достига този праг едва в периода юли-септември поради ефекта на сезонната заетост. Фактът, че през тази година това се случва по-рано, показва продължаващото подобрение на пазара на труда в страната.

И действително, на повърхността данните изглеждат положителни: икономическата активност и заетостта растат, броят на обезкуражените лица намалява, а коефициентът на безработица пада под 10% за пръв път от 2009 г. насам. В същото време някои от основните проблеми, съпътстващи възстановяването през последната година и половина, остават в сила, пише икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

Основните възрастови групи, при които е регистрирано подобрение, са 25-34-годишните и 55-64-годишните. Заетостта при лицата на възраст между 25 и 29 години остава на ниски нива, а 15-24-годишните на практика не участват във възстановяването на пазара на труда.

Още по-притеснително е, че темпът на увеличаване на броя на заетите намалява. В периода април-юни 2015 г. те се увеличават с 31,4 хиляди души, което е най-бавният темп от първото тримесечие на 2014 г. насам.

Данните за промяната на броя на заетите в отделните области на страната също показват някои смущаващи тенденции. Най-голям е ръстът на броя на заетите в София (столица) и Варна – съответно с 29,9 хиляди и 21,2 хиляди души. И в двете области броят на заетите е на най-високото си ниво от 2009 г. насам – съответно 671 хиляди души и 222 хиляди души. Ръст на броя на заетите има и в някои от по-бедните области на страната като Видин и Ловеч, но за ясни положителни тенденции няма как да става дума, поне на този етап.

Прави впечатление рязкото влошаване на данните за Южния централен район на страната. Това беше районът, който в голяма степен предвождаше възстановяването на пазара на труда в периода 2012-2014 г. Увеличението на броя на заетите в другите области в Южна България не успява да компенсира регистрирания през второто тримесечие на 2015 г. спад в Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Смолян. В резултат на това броят на заетите в цяла Южна България всъщност регистрира спад с 3,9 хиляди души спрямо предходната година, като това се случва за пръв път от последното тримесечие на 2013 г.

В Югозападна България прави впечатление продължаващата слабост на трудовите пазари във всички области, с изключение на София. В резултат на протичащото възстановяване в столицата и на продължаващата загуба на работни места в останалите области делът на заетите в столицата вече е 67,5% от всички заети в района при 62,6% през същия период на 2010 г.

В Северна България има ръст на броя на заетите от 35,3 хиляди души, но 29,9 хиляди от тях са новите заети в област Варна. От останалите области на север от Стара планина ясни положителни тенденции са налице единствено в област Велико Търново.

Някои изводи:

Спадът на безработицата, макар безспорно положителен феномен, показва, че свободният трудов ресурс постепенно намалява. Теоретично това може да бъде компенсирано от увеличаващата се икономическа активност на неактивното до момента население, но тук възниква въпросът дали и доколко икономически неактивните лица се различават по профил и квалификация от безработните. Предвид ниската икономическа активност на младежите, които всъщност са една от основните възрастови групи, чието включване на пазара на труда може да доведе до промяна на структурата на незаетия трудов ресурс, капацитетът за по-нататъшно бързо увеличение на броя на заетите изглежда ограничен.

Нещо повече - на фона на високия дял на структурната безработица в страната, можем да очакваме спадът на безработицата постепенно да се забави, освен ако не се появи допълнително търсене за услугите на нискоквалифицирана работна ръка и/или работници, чиито квалификация и умения по една или друга причина не са били търсени до този момент.

Все още е рано да бъдат правени оценки на ефекта от повишаването на нивото на минималното възнаграждение. Причината е, че в данните до м. юни 2015 г. на практика влиза само първото от планираните за тази година две увеличения с по 20 лева (другото е от 1 юли 2015 г.). Възможно е забавеното създаване на нови работни места през първото и второто тримесечие на 2015 г. да се дължи отчасти и на увеличенията на минималното заплащане. Т.е. бизнесът е ограничил наемането на нова работна ръка в началото на 2015 г. в резултат от първото увеличение, като ефектът се е засилил през второто в очакване на предстоящото увеличение.

И все пак, ефектите от второто повишение, както и от очакваното трето такова (до 420 лв. от началото на 2016 г.) ще бъдат по-ясно видими едва през втората половина на годината. За тези данни обаче ще трябва да почакаме чак до средата на февруари следващата година.