Енергийните мрежи на страните от Югоизточна Европа (държавите от Балканския полуостров плюс Италия, Унгария и Словакия) няма да издържат на бурното навлизане на възобновяемите източници в производството на електроенергия към 2030 година. Особено това се отнася до мрежите в България, Румъния и Гърция.
Това е записано в черновата на регионалния инвестиционен план за развитие, изготвен от Европейската мрежа на електроенергийните системни оператори (ENTSO-E). Документът е публикуван на сайта на организацията.
Сценарият, който разработва Мрежата в своя план, предвижда към 2030 г. в България фотоволтаичните централи да бъдат 7,9 гигавата, а вятърните централи – 4 гигавата. В момента инсталираните фотоволтаични мощности у нас са 1 гигават, а вятърните са 0,7 гигавата, е записано още в плана.
Прогнозата е за още по-бурен напредък на ВЕИ в Гърция – от 2,4 гигивата инсталирани слънчеви централи в момента до 10,9 гигавата през 2030 година. Вятърните мощности в южната ни съседка към 2014 година са 1,7 гигавата, а прогнозата е след 15 години да бъдат вече 7,8 гигавата.
Предвижданията са в Румъния слънчевите панели от 1,2 гигавата да стана 9,5 гигавата през 2030 година. Малко по-ограничен ръст ще имат вятърните централи – от 2,9 гигавата до 5,5 гигавата, очаква още ENTSO-E.
Като цяло фотоволтаиците в региона ще се повишат от около 5 гигавата в момента до 40,7 гигавата през 2030 година. Вятърните мощности ще бъдат малко над 22 гигавата спрямо почти 6 гигавата през 2014 година.
Това ще наложи да бъде повишена и трансграничната преносна способност в целия регион. Допълнителен капацитет има по отношение на преноса на електроенергия от България към Гърция (1,5 гигавата), към Македония (500 мегавата) и към Сърбия (500 мегавата).
От Европейската мрежа посочват още, че при анализа за развитието на мрежите в Югоизточна Европа е много важна да се има предвид, че регионът е нетен вносител на електроенергия. Дефицитът в годишния енергиен баланс е към 1,4 тераватчаса. Това е включено в плана за развитие до 2030 година на организацията.
Като цяло производствените мощности в региона в момента са доминирани от въглищата – особено лигнитните, е записано още в анализа. Атомните централи са едва 8% от инсталираните мощности, но пък отговарят за 18% от произведената електроенергия.