Тази седмица на заседанието в сряда кабинетът одобри предложение за създаване на държавна агенция „Електронно управление“, чиято функция ще бъде разработването на политики и практики основно в областта на електронното управление (ЕУ). Освен това се планира и създаването на държавно предприятие „Единен системен оператор“ с основна задача осигуряване и поддръжка на ИКТ-системите на държавната администрация. С оглед на тази новина сега е подходящ момент да се направи една равносметка за финансовите ресурси, похарчени за развитието на ЕУ в България досега. Това се казва в анализ на Георги Вулджев, публикуван от Института за пазарна икономика (ИПИ).
До този момент основните ресурси, предоставени за развитието на ЕУ в България, са по оперативна програма „Административен капацитет“ в програмния период 2007-2013 г. Основното финансиране по тази програма се предоставя от еврофондовете, а националният бюджет участва с 15% съфинансиране.
Финансовите ресурси за развитието на ЕУ идват по третата приоритетна ос на програмата – „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление“. Общата стойност на финансирането по тази приоритетна ос за програмния период е 65 819 495 евро, или около 36% от цялостния бюджет на програмата.
От ресурсите, предвидени за трета приоритетна ос на ОПАК, са се възползвали най-различни държавни институции, като най-крупните договори през периода са сключени от Министерството на транспорта и Националната агенция по приходите. МТИТС е единственото министерство, което има своя собствена програма за развитие на ЕУ, като проектите му по тази програма се финансират отчасти от бюджета на министерството и отчасти - по ОПАК.
На таблицата по-долу са показани стойностите на договорите и разходите по ОПАК за целия програмен период.
Договори и разходи по ОПАК по ОС 3 „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”, евро
Източник: Годишни доклади по ОПАК, изчисления на ИПИ
Общата стойност на договорите, сключени през целия програмен период, е 124,3 млн. лева, а общата стойност на направените плащания до края на 2013 г. е 71,2 млн. лева.
Като вземем предвид факта, че съфинансирането от страна на държавата се равнява на 15%, това означава, че през целия програмен период (2003-2013 г.) от държавния бюджет са изхарчени 10,7 млн. лева лв. за плащанията към бенефициентите по третата приоритетна ос на ОПАК.
Към тези стойности трябва да прибавим и сумите по проектите към програмата за развитие на ЕУ на МТИТС. Както вече отбелязяхме, част от проектите по тази програма се финансират по ОПАК и тези суми са включени в таблицата горе.
Друга част от проектите обаче се финансират с пари от бюджета на МТИТС, без външна финансова помощ. Общата стойност на тези проекти за периода 2008-2013 г. е 23,65 млн. лв. Тоест, сумарно от 2008 до 2013 г. от държавния бюджет са били похарчени 34,24 млн. лв. за развитието на електронното управление в България, или средно 5,72 млн. лв. на година.
Като цяло сумите, похарчени до момента от държавния бюджет за развитието на ЕУ, не са крупни, благодарение на факта, че по голямата част от финансовия ресурс се предоставя от европейските фондове.
Това естествено не омаловажава съществения въпрос колко ефективно са били усвоени тези ресурси. Самият факт, че кабинетът планира създаването на нова агенция, която да отговаря за развитието на добре функциониращо електронно управление, ни подсказва, че постигнатите резултати до този момент не са впечатляващи. През годините МТИТС в своите годишни отчети отбелязва доста незадоволителни резултати по своята програма за електронно управление. Чак през 2013 г. е отбелязан по-съществен прогрес по тези проекти.
В България вече от десетилетие се говори за развитие на електронното управление и подобряване на електронните услуги, предоставяни от държавните агенции. Като цяло обаче, въпреки сериозното еврофинансиране, съществен прогрес все още не е постигнат, макар и някои институции да са добро изключение (като НАП например).
Факт е, че развитието на ЕУ никога не е било съществен приоритет на което и да е правителство и най-вероятно сегашният кабинет се опитва да промени именно това чрез създаването на специализирана агенция. Големият въпрос е дали новият орган няма да се превърне в поредната ненужна държавна структура, която единствено увеличава администрацията, или ще успее да доведе до качествена промяна в работата по електронното управление в България, коментира анализаторът.