Още в началото на мандата си министърът на здравеопазването Петър Москов започна със заявка за мащабна реформа, която да подобри състоянието на затъналия в проблеми сектор, да затвори пробойните в системата, да не допуска трупане на дефицити и в крайна сметка да осигури по-качествено и адекватно лечение на пациентите.
Широко прокламираната от началото на годината „Концепция за здраве 2020“ половин година по-късно вече придобива по-ясни измерения, след като някои от ключовите „реформи Москов“ получиха одобрението на депутатите от ресорната парламентарна комисия и чакат да влязат в зала, други пък удариха на камък, а трети бяха категорично отхвърлени.
Досега депутатите успяха да постигнат съгласие и да одобрят предложените от Москов два здравни пакета за заплащане на лечението от Здравната каса, приеха новото редактирано от Москов предложение за плащане на здравните вноски и възстановяване на здравните права и отхвърлиха идеята за споразумение между държавата и фармацевтичната индустрия.
В момента министърът води друга битка – за сливането на бившите диспансери с многопрофилните или университетските болници. Министърът се опитва да убеди директорите на бившите диспансери в нуждата от сливането им с другите болници на индивидуални срещи във всеки един град поотделно.
Междувременно друга реформа – фиксираните бюджети на болниците, също претърпя крах, след като Върховният административен съд (ВАС) отмени методиката, с която Министерският съвет наложи лимити за изплащането на пари на болниците. Съдът определи, че методиката ще причини имуществени вреди на лечебните заведения и ще ограничи достъпа на пациентите до своевременна и качествена медицинска помощ.
Два пакета медицинска помощ
Да има два пакета здравна помощ – основен и допълнителен. Тази спорна промяна приеха депутатите от здравната комисия в парламента при второ четене на Закона за здравното осигуряване. Въпреки несъгласието на опозицията беше решено медицинската помощ да бъде групирана в два отделни пакета, като основният ще бъде напълно покриван от Националната здравноосигурителна каса, а допълнителният ще трябва да се дофинансира чрез допълнително здравно осигуряване в частен фонд.
Москов защити промяната, аргумента, че „не може повече да се плаща всичко за всеки". По думите му трябва да се приоритизират дейностите и тяхното заплащане. „Не всичко в здравеопазването е осигурено, трябва да гарантираме лечението на социално значимите заболявания, от които боледуваме”, аргументира се Москов.
Опасенията – формиране на листи на чакащите, ограничаване на достъпа да медицинска помощ, оскъпяване на услугата.
Лекарства, отстъпки, интереси...
Интересно се разви в последните месеци казусът с така наречения пакт между държавата и фармацевтичните фирми. Предложената от Москов нова лекарствена политика, включваща споразумение с фармацевтичната индустрия, разгорещи дебата дотолкова, че не стигна едно заседание на ресорната комисия да вземе решение.
Стана ясно, че самият здравен министър чрез депутати от Реформаторския блок се опита да прокарат идеята за споразумение между НЗОК и фармацевтичните фирми, според което Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и фармацевтичните компании трябва да подписват всяка година централизирано споразумение, в което да се залага „таван” на разходите за лекарства съобразно възможностите на бюджета. В това споразумение се предвижда да се определят условията и редът за споделяне на финансовите рискове от ръста на разходите на Касата за медикаменти. В случай че договорените разходи бъдат надвишени, народните представители предлагаха разликата да се възстановява от фармацевтичните фирми на НЗОК.
Според Петър Москов с този механизъм ще се гарантира предвидимост на разходите за лекарства съобразно възможностите на бюджета. Той отхвърли опасенията, че подобно изискване би блокирало достъпа до лекарства на пациентите, както и че има опасност фармацевтични компании да се откажат от българския пазар.
В крайна сметка предложението беше отхвърлено. Беше прието задължителни отстъпки да се договарят за иновативните лекарства, а споразумение между Националната здравноосигурителна каса и фармацевтичната индустрия за връщане на пари в Касата при преразход на бюджета за медикаменти няма да има. Ще има обаче централизирано договаряне на отстъпки между НЗОК и притежателите на разрешително за употреба индивидуално за всяка една фирма.
И така, за да влезе в Позитивната листа (списъкът с платените от НЗОК медикаменти) дадено лекарство, трябва предварително да има договаряне на отстъпки за него.
От Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФарма) обаче алармираха, че ако разходите за медикаменти се компенсират на солидарен принцип, тоест и генеричните, и иновативните производители доплащат еднакво, ще се стигне до изтегляне на лекарства от позитивната листа, което пък ще лиши пациентите от по-евтина терапия.
17:50 | 09.09.22 г.