Ефектът от преместването на партиди от универсалните пенсионни фондове (евентуално в Сребърния фонд) би бил в рамките на максимум 330 млн. лв., което е равностойността на 5% от натрупаните до момента 6,6 млрд. лева в частните фондове. Това пише в доклад на Института за пазарна икономика, иницииран от Knowledge management and solutions.
По-вероятно е тази сума да бъде доста по-ниска, около 200-250 млн. лв., тъй като е логично подобен избор да направят лицата с по-малки партиди. Те биха търсили по-висока пенсия от солидарната система, поради малко натрупвания по личната си партида, посочва се в доклада.
Освен преместването на партидите ще последва и насочване на бъдещите вноски на преместилите се към НОИ. Ефектът в рамките на една година от евентуалния избор на тези 170 хил. лица би бил в рамките на 70 млн. лв. допълнителни приходи в НОИ. Това е около 1% от бюджета на НОИ за изплащане на пенсии в рамките на една година, т.е. положителният ефект за дефицита на НОИ (равен на близо 5 млрд. лева), дори в краткосрочен план, е незначителен.
От управляваните в универсалните пенсионни фондове 6,9 млрд. лв. депозитите са 420 млн. лв. или 6,26%, дълговите книжа - 3,8 млрд. лв. (56,2%), а дяловите участия - 1,8 млрд. лв. (27,3%). Поставянето под риск дори само на част от тези активи ще влоши управлението на целия портфейл и най-вероятно ще мотивира допълнителни регулации и надзор.
Здравият икономически смисъл предполага, че най-вероятно ще се натрупват следните трудно изчислими въздействия, пишат от ИПИ в доклада.
Загуба на ресурс за банки, бюджет и капиталов ресурс; Недостатъчност на средствата за покриване на дефицитите в държавното обществено осигуряване (ДОО), нарастване на тези дефицити; Разширяване на трансферите от централния бюджет и двойното финансиране на НОИ от гражданите; Обратна селекция на “спестителите” в НОИ; Изтласкване на пазарните и господство на (предимно) политически рискове в пенсионното дело; Преоценка на номиналния и имплицитния държавен дълг; Загуба на спестявания и инвестиции.
Икономистите предлагат и решения, свързани със следните политически действия:
1. Очевидно се налага преосмисляне на промените от декември 2014 г. 2. В солидарния стълб на дневен ред би трябвало да са ограничаването на ранното пенсиониране, покачването на пенсионната възраст, преглед и промени по отношение на инвалидните пенсии и т.н. 3. Преглед на процедурите за отчетност, запис и деклариране по Кодекса за социално осигуряване (КСО) с цел ограничаване на стимулите за злоупотреби; 4. Подобряване на връзките между системите на фиска и НОИ, както и на записите по индивидуалните вноски на поколението, родено преди 1960 г. (за да се доизяснят причините на сегашното състояния и действителните дефицити на първия стълб); 5. По отношение на втория стълб и частните фондове важните въпроси са свързани с даването на възможност за поемането на различен риск спрямо профила и избора на осигурените лица (т. нар. мултифондове), намаляване на таксите, ясно дефиниране на фазата на изплащане и т.н. 6. Не на последно място, необходими са международни сравнения, съобразяване с международния опит и съвети от МВФ, Световната банка и ЕС и полагане на усилия да не се повтарят грешките на Унгария и Полша.
Например статистиката на пенсиите в страните от ОИСР показва, че брутният коефициент на пенсионно заместване при тях е 54,5%, а нетният (т.е. с отчитане на данъчното облагане преди и след пенсиониране) коефициент е 66%. Пак според ОИСР за България тези стойности са съответно 84,5% и 108%. Тези данни означават, първо, че в системата има резерви, и, второ, че коефициените могат да се пресмятат по-коректно.
Това са важните въпроси, които стоят пред първия и втория стълб на пенсионната система и които следва да бъдат взети предвид, ако някой изобщо иска да бъдат решени проблемите на НОИ и на пенсионното дело като цяло, заключава се в доклада.