За какво са реформи в енергетиката, като може и с дълг?

Новите идеи за съживяване на електроенергетиката  съвсем не са нови, а стари и доказано неработещи, пише икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ. "С други думи, след като са изчерпани всички средства, някои от тях ще бъдат повторени, за всеки случай", допълва той.

Неговият анализ се основава на новината, че управляващите обмислят отпускането на държавни гаранции за емисия на 4 млрд. лева дълг, с които да бъдат покрити задълженията на Националната електрическа компания (НЕК).

"Това няма да има никакъв положителен ефект по чисто практически причини – НЕК отдавна получава кредити, които по никакъв начин не са облекчили нито нейното финансово състояние, нито това на останалите компании в сектора", обяснява икономистът.

Той припомня, че агенцията за кредитен рейтинг Fitch коментира относно рейтинга на Българския енергиен холдинг (БЕХ), че към края на 2013 г. компанията е отпуснала кредити в размер на 1,23 млрд. лева на дъщерното си дружество НЕК.

"Преди да сте попитали – не, това не доведе до „рестартиране” на сектора, по същия начин, по който отпускане на 4 млрд. лева заем на НЕК няма да го направи", казва Стайков.

И допълва, че наливането на ликвидни средства в НЕК няма да има положителен резултат, тъй като компанията няма ликвиден проблем, а структурен. Това най-лесно може да се види от отчетите на компанията за деветмесечието на 2013 и 2014 г.

Общият всеобхватен доход на компанията до септември 2014 г. възлиза на -425 млн. лева. в сравнение с -113 млн. лева за същия период на 2013 г., което е резултат почти изцяло от загубите от оперативна дейност. В резултат на това задълженията на компанията се увеличават от 2,8 млрд. лева. на 3,2 млрд. лева., а собствения капитал се свива от 4,1 млрд. лева. на малко под 1,9 млрд. лева. Заедно с това активите ѝ намаляват от близо 7 млрд. лева на 5,1 млрд. лева.

Накратко – компанията работи на загуба и отпускането на 4 млрд. лева. заем няма да промени това.

А компанията работи на загуба защото оперативната ѝ дейност не е ефективна заради твърде ниските регулирани цени, които ДКЕВР определя,  и заради злоупотреби при сделките на свободния пазар, категоричен е икономистът.

Той посочва, че политиците в България продължават да се държат все едно чрез цените на електроенергията може да се провежда социална политика. В резултат на това въобразяване ДКЕВР традиционно определя цени на електроенергията за регулирания пазар, които не покриват разходите за производството, преноса и разпределението ѝ, да не говорим за необходимите инвестиции.

Това води до трупане на огромни дефицити в НЕК, които дори и самата ДКЕВР отчита, но цените продължават да са ниски. Другият проблем са неизгодните сделки на свободния пазар. Отпускането на заем няма да промени тези проблеми.

Когато става въпрос за състоянието на електроенергийния сектор, трябва да се прави разлика между натрупаните дефицити в НЕК. Единият е поради гореизложените причини, а другият – заради нерентабилната ѝ инвестиционна дейност, припомня още Стайков.

По силно консервативните оценки на ДКЕВР дефицитът на НЕК за периода 2010-2014 г. възлиза на 1,5 млрд. лева, в резултат на регулираната й дейност, и 1,4 млрд. лева, в резултат на инвестиционната ѝ дейност. Нито потребителите, нито останалите компании в сектора са виновни, че компанията е загробила 1,4 млрд. лева в безумни проекти като АЕЦ „Белен” и хидровъзела „Цанков камък”.

Най-малка вина пък имат данъкоплатците, от чието име е държавната гаранция, която, ако бъде активирана, ще се плаща от тях. С други думи - като се търси решение на трудностите в сектора, то е изолирано единствено и само до дейността на НЕК, свързана с търговия с електроенергия на регулирания и свободния пазар.

Ако компанията има проблеми с производството на електроенергия от ВЕЦ и/или с инвестиционната си дейност, това не е проблем на целия сектор и не може заради тези трудности да се бавят плащания на производители и мрежови оператори. Още по-малко може тези нередности да се присламчват и да надуват общата сметка, която държавата ще гарантира.

Крайно време е НЕК да бъде разделена на няколко дружества, за да се види ясно точно в кои дейности са проблемите и да се предприемат мерки за решаването им, препоръчва Калоян Стайков. Ако е необходима държавна гаранция за осигуряване на ликвидност на вече разделените компании, то такава има логика да се отпуска единствено на дружеството, което оперира на регулирания пазар, тъй като състоянието му в голяма степен е пряк резултат от регулаторната политика в сектора.

Ако дружествата, в които са разделени другите дейности – производство, търговия на свободния пазар и инвестиционна дейност имат загуби или изпитват финансови затруднения, то това е резултат единствено и само от неефективното управление на тези дейности.

Крайно време е практиката всички да плащат за грешното управление на едно предприятие да бъде изкоренена. Няма нужда от още един „Кремиковци”, „БДЖ”, „ВМЗ-Сопот” или някой друг държавен мастодонт, добавя в заключение икономистът.