От няколко години се говори за санирането на панелните блокове, колко пари са предвидени и какви ползи носи то. Напоследък санирането започна шумно да се рекламира, въпреки че за последната година и половина от началото на програмата „Енергийно обновяване на българските домове” по ОП „Регионално развие” 2007-2013, която е в размер на 2 млрд. лв., само два блока са санирани, основно заради бавене на търговете по различни причини. Това се казва в анализ на икономиста Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
В края на миналата година се взеха две решения. Първо, държавата ще поеме съфинансирането, което е 25% от общата стойност на обновяването на сградата и което трябваше да се плаща от собствениците. Тези пари все още не са осигурени. Второ, дейностите по програмата ще бъдат делегирани на общините, вместо на регионалното министерство, за да се избегне бавното избиране на изпълнителите, както казва министърът на регионалното развитие.
Регионалното министерство дори започна да разпространява брошура, с която разяснява как става безплатното саниране. Общо взето сградата трябва да е с минимум 36 апартамента и етажната собственост да регистрира сдружение, за да кандидатства. След оценка и одобрение съответната община избира изпълнител по Закона за обществените поръчки.
Фундаменталният въпрос е защо държавата ще се грижи и ще използва парите на данъкоплатците за повишаване на стойността на имотите на малка група граждани.
Всъщност, идеята на министерството е да предостави парите, но после да си върне средствата от някоя международна финансова институция чрез т. нар. зелени сертификати.
Да, но програмата започва, а изобщо няма яснота откъде точно държавата ще покрие парите и кога, така че засега ще се използват парите от данъци за „безплатно саниране”. Това дори би могло да се превърне в добър бизнес – изкупуване на панелни жилища и продаване на по-висока цена след санирането.
Решението за закупуване на подходящо жилище според възможностите и неговото поддържане е на собственика, а не на всички български граждани. Като гледаме шарените панелки, доста хора са си направили сами санирането. Много е вероятно те да се чувстват дискриминирани и дори някои от тях да не искат да подпишат документа за кандидатстване за саниране на блока (в програмата изрично се казва, че ще се санират цели жилищни сгради).
Другото изискване за регистриране на сдружение от собствениците също ще създаде проблеми, тъй като вероятно голяма част от живущите няма да искат да се обвързват юридически със своите съседи, особено в такива големи блокове. Самата бюрократична процедура за регистриране на сдружение също би отказала голям брой кандидати за саниране. Държавата иска да „помогне”, но пак е по трудния и скъп начин.
Държавата всъщност даже не се справя и затова прехвърля отговорността за избор на изпълнител, контрол на работата и отчитане на общините. В допълнение регионалният министър в прав текст казва, че „заедно с Камарата на строителите прецизираме изискванията към общините за провеждане на тръжните процедури и работим по типизирането на тръжната документация, за да могат изискванията да се поставят така, че дейностите да достигнат до малките фирми”.
Изведнъж санирането започва да се превръща и в социална програма за строителни фирми и няма да се избира фирмата, която предлага най-добри условия, независимо колко е голяма. И това не е единственият проблем - един поглед на произволен одитен доклад на Сметната палата на някоя община дава ясна представа за проблемите с обществените поръчки и сериозните съмнения за корупция в общините. Така програмата за саниране би могла да бъде и един удобен канал за корупция и даване на много пари на „наши хора”.
Така или иначе, парите все още не са осигурени, а медийният шум създава впечатление за поредния безсмислен популизъм. Санирането на жилищата на гражданите не трябва да е национална кауза, а държавата и нейните данъкоплатци не са съсобственици на частните жилища в панелките, за да наливат огромен ресурс в тяхното поддържане и то по съмнителни канали и с изпълнители, които са избрани по дискриминационни изисквания.