Финансовият сектор ще е обект на най-много законодателни промени в Централна и Източна Европа в близко бъдеще. Това е един от основните изводи в проучване на унргарската консултантска компания Grayling AcTrend Report.
Според изследването общо 891 закона са били приети в шест централноевропейски страни, сред които и България, за период от една година (1.8.2013 - 1.8.2014 г.). Българските и унгарските депутати са сред най-активните вносители на закони. От тези закони 386 акта на съответните парламенти са имали директно влияние върху бизнеса. Сред специфичните закони най-висок дял имат тези в областта на финансовите услуги (24%) и услугите като цяло (14%).
Най-активна в новото законодателство е била Румъния, където са приети 257 акта на парламента (значителна част от тях представляват международни договори и ратификации). На второ място е Полша със 178 закона и на трето -Унгария със 153.
Всеки пети закон (20,7%) е генерирал значителен медиен интерес в региона. Унгария и България си разделят първото място в тази класация (44% от одобрените закони в двете държави). На последните места са Полша и Словакия, съответно с 11% и 10% от законите, които са предизвикали интереса на медиите.
Като цяло ниското доверие към правителството и парламента в България в посочения период (около 20%) е една от причините за критичното отношение и медийното внимание към работата им, отчитат експертите на Grayling.
В Унгария правителството със своята подкрепа от около две трети в парламента е приело някои „нестандартни” решения. Дебатите там са насочени към различни законодателни инициативи, в т.ч. към данъка върху рекламата, като тези инициативи са се отразявали регулярно от медиите.
Прави впечатление, че макар и преобладаващата част от законите, свързани с бизнеса (79 %), да са инициирани от правителствата, 19% са били предложени от народни представители.
09:49 | 08.09.22 г.