Могат ли българските винопроизводители да пробият на индийския пазар? Могат, ако се въоръжат с търпение и действат последователно, става ясно от анализ на Стефан Йонков, ръководител на СТИВ-Делхи, публикуван от Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Според анализа индийският пазар на алкохолни напитки има огромен потенциал, но там всъщност се отчита рекордна консумация на високоалкохолни напитки, която поставя страната на първо място в света по този пазарен дял – годишната консумация на уиски е около 300 млн. стандартни каси.
Годишно се изпиват около 2,3 млн. каси вино (по 9 бутилки в каса), но то основно е местно производство, а вносът е 14%, или едва 330 хил. каси.
Въпреки липсата на винарски традиции сред населението изпитите количества вино растат с 15-20% на годишна база. Това се дължи както на влиянието на западната култура, така и на стремежа към здравословен начин на живот сред платежоспособното население.
Общият годишен пазар от 2,3 млн. каси се разпределя така: 1,2 млн. каси, произведени от индийски производители с много ниска крайна цена до 2 евро/бутилка; 800 хил. каси на индийски производители с цена 5 – 6 евро/бутилка; 330 хил. каси внос от цял свят с крайни цени от 11 до 100 евро/бутилка.
Австралия, Франция, Италия и Испания са основните вносители в Индия. Най-много вино се пие в Делхи, Мумбай и Бангалор.
Като цяло на индийския пазар се налагат вина от най-ниския ценови сегмент. Дори при вносните вина се налагат тези с най-ниски цени заради високите вносни мита.
Виното се облага със 150% вносно мито и с между 300 и 400% допълнителни данъци, акцизи и такси. Така например бутилка вносно вино с доставна цена 10 евро преди постъпване в митница би струвала 65 евро след освобождаването й от митница. Затова се препоръчва чуждестранните производители да предлагат бутилки с доставна цена до 3 евро, отбелязва Стефан Йонков.
Той обаче информира, че индийските 5-звездни хотели са освободени от вносно мито за алкохола, което ги прави подходящи при първоначално навлизане на този пазар.
Какво е важно за българските производители?
Индийската служба за безопасност на храните (FSSAI) изисква в оригинален етикет на гърба на бутилката да се опишат 8 задължителни характеристики на продукта в определен формат.
Българските изби трябва да си организират предварително срещи с най-големите вносители на вино и алкохолни напитки на място в Индия, да съгласуват с индийския вносител маркетингов план и бюджет за популяризиране при ясно идентифицирани пазарни сектори – например Делхи и Мумбай, да организират серия от дегустации например в 5-звездни хотели.
След съгласуване на етикета с вносителя и регистрацията му се пристъпва към износ на пробни количества. Българските вносители трябва да се въоръжат с упоритост и търпение, препоръчва анализаторът. Той допълва, че предвид големината на пазара, силната конкуренция и неизвестността на българските вина в Индия, е необходимо време за налагане на марката.
По данни на икономическото министерство стокообменът между България и Индия през 2013 г. е достигнал 207 млн. долара с отрицателно салдо за страната ни. През първото тримесечие на 2014 г. стокообменът надминава 44 млн. долара (при 42,9 млн. долара за същия период м. г.).
България изнася основно инструменти и апарати за химични и физични анализи, хранителни добавки за животни, крафтхартии и крафткартони, телефони, медикаменти и др. Внасяме продукти на химическата промишленост, сурови тютюни, строителни материали и др.
00:37 | 11.09.22 г.