С нов доклад от септември 2014 г. Европейската комисия (ЕК) отново алармира за негативните ефекти от регулирането на т.нар. свободни професии.
В Европейския съюз доста голяма част от свободните професии се регулират тежко от правителствата (често подкрепени от професионалните организации). България не прави изключение. За редица „свободни” професии се създават нормативни актове, които регулират навлизането в браншовете и начина на работа на заетите в тях - създават се Камари, предоставят се изключителни права, съществуват голям брой изисквания към практикуващите ги, определят се цени на услуги (максимални, минимални, фиксирани) и се установяват редица ограничения при упражняването на професиите, пише Зорница Славова от Института за пазарна икономика в свой анализ.
ЕК е изготвила множество доклади и предписания, които предупреждават за негативните ефекти от прекомерното регулиране на свободните професии, напомня икономистът. Тези доклади на ЕК посочват емпирични доказателства за намаляването на качеството и оскъпяването на услугите, както и за затварянето на достъпа до професията, а съответно и ограничаване на конкуренцията в сектора в резултат от свръхрегулирането.
С тази презумпция в края на миналата година Комисията прие съобщение, с което обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии поради съмнения, че съществуващите регулации са бариера за навлизане в професиите (особено за младите специалисти) и спъват конкуренцията.
Новият доклад на ЕК се фокусира върху регулирането на четири свободни професии (адвокати, одитори, архитекти и инженери) и връзката му с ефективното разпределение на ресурсите и маржа на печалбите в периода 2008-2011 година. Резултатите от изследването потвърждават теоретичните очаквания, а именно, че намаляването на регулирането прави по-лесен входа и изхода от професията, което подобрява разпределението на ресурсите и регулира свръхпечалбите. Нещо повече, намаляването на регулирането за тези професии би повлияло позитивно на дейността и на други свързани с тях професии (като строителството, например) и би довело до положителен ефект за голяма част от икономиката.
Изследването оценява и потенциалното влияние на настоящите промени в регулациите на национално ниво (реформи, проведени след 2011 г. и въздействащи на нивото на регулиране през 2013 г.) и отново доказва високото позитивно въздействие от либерализацията на четирите разглеждани свободни професии, особено в страните, които са направили най-големи реформи в тази посока (Италия, Гърция и Австрия). Така например, реформите в Италия, проведени през периода 2011-2013 г., чрез които са премахнати минималните цени на услугите, облекчени са условията за стаж, въведена е възможност за избор на структурата на фирмата и е предоставена свобода за рекламиране на адвокатската професия, са подобрили разпределението на ресурсите в адвокатските услуги с 2,6% и са намалили печалбите им с 2,4%.
На графиката е изобразен коефициентът на обновяването на икономическите агенти (той показва големината на пречките пред започването и приключването на бизнес като по-ниска стойност показва повече по-ниско регулиране и по-голяма конкуренция) в четирите разгледани професии за различните европейски държави.
19:43 | 08.09.22 г.