Вдигането на осигуровките ще реши ли проблемите на пенсионната система?

Последните седмици отново се заговори за „наложителната” нужда от вдигане на осигурителните вноски за пенсия. Хорът на защитниците е предвождан от служебния министър на труда и социалната политика Йордан Христосков, който през последните години, независимо от своето амплоа, последователно апелира за вдигане на осигуровките. По негово мнение това е начинът за решението на дефицитите в системата.

Какво показва статистиката за пенсионната система и дали наистина покачването на осигуровките е ключът към преодоляването на недостига в държавното осигуряване анализира Десислава Николова, икономист от ИПИ.

Разходите за пенсии за миналата година са били 7,78 млрд. лева, като от тях 7,44 млрд. лева са платени от НОИ, а останалите – от републиканския бюджет. В същото време, приходите от осигурителни вноски от работници и работодатели са 3,17 млрд. лева, като към тях се добавят и 2,51 млрд. лева приход от държавата като трети осигурител с 12% вноска. Т.е. дефицитът в системата е 4,61 млрд. лева или 59% от приходите, ако не се брои 12%-тната вноска (реално трансфер) от държавата, и 2,1 млрд. лева, ако се брои. 

Тези 3,17 млрд. лева приходи от осигуровки от работодатели и работници се генерират от различни по размер осигуровки от страна на работодателя и работника, в зависимост от категорията труд, годината на раждане (до 1959 г. и след 1960 г.) и други характеристики (държавни служители и т.н.). Все пак може да се направи много груба сметка на база на масовата осигуровка за пенсия от работодател и работник за ДОО - 17,8% (за общия случай на трета категория труд), според която всеки процентен пункт осигуровка за пенсия носи приход в НОИ от около 178 млн. лева.

Ако се покачи осигурителната вноска с 2 пункта, то при една статична сметка с нулево увеличение на сивата икономика (което само по себе е крайно нереалистично допускане), тези 2 пункта биха генерирали 356 млн. лева допълнително приходи в ДОО. Т.е. дори и при един такъв крайно оптимистичен (разбирай нереалистичен) сценарий, увеличението на пенсионната осигуровка ще покрие едва 7,7% от дефицита в системата на държавното обществено осигуряване. Т.е. за да се изчисти целият дефицит, е необходимо покачване на вноската от работодател и работник с 26 процентни пункта, като стане 43,8%.

Ясно е, че това би довело до избухване на сивата икономика и огромна загуба на приходи от осигуровки, като е възможно дори и сегашните нива на прихода (при 17,8% вноска) да не успеят да се съберат. Дори и да се направи сметката за дефицит от 2,1 млрд. лева (при отчитане на 12%-тната вноска на държавата), то пак ще е необходимо значително покачване на осигуровките – с около 12 процентни пункта, което отново би напомпало сивата икономика.

Ако трябва да обобщим, вдигането на осигуровките за пенсия в никакъв случай не може да бъде решение на огромния дефицит в държавното обществено осигуряване. Едно такова решение де факто би било самоубийствено за системата, защото е много вероятно да донесе дори по-малко от сегашните приходи от вноски в системата. Това е така, защото по-високият данък върху труда би увеличил стимулите за съкращаване на работници и/или преминаване в  сивия сектор.

Решението на растящия дефицит в системата по-скоро би следвало да се търси в създаването на правилните стимули за плащане на осигуровки върху реалните доходи и за оставане на пазара на труда до по-късно, както и в запушването на пробойните в системата, произтичащи от злоупотребите с възможностите за ранно пенсиониране (пенсии за инвалидност), пише Николова.

Тя твърди, че в момента системата на държавното обществено осигуряване е изградена по начин, който насърчава неплащането на осигуровки или внасянето на минимални такива заради липсата на пряка връзка между платените осигуровки и получаваните пенсии. Пенсиите като правило са ниски и не осигуряват достойно съществуване на пенсионерите, т.е. сегашните осигуряващи се нямат никакъв стимул да внасят високи осигуровки, като виждат, че пенсиите не са адекватни.

Един постепенен преход от разходопокривната система към система на лични пенсионни сметки би създала правилните стимули за хората да се осигуряват на висока база и да работят по-дълго, за да получават по-висок доход след пенсионирането си. Държавата постепенно би следвало да се ограничи до предоставяне само на социални пенсии на тези, които по една или друга причина не са имали възможност да се осигуряват или осигурителният им период не е достатъчен.

Всички останали решения – вдигане на пенсионната възраст, покачване на осигуровките, увеличаване на изискуемия стаж, намаляване на пенсиите и т.н. в най-добрия случай биха намалили символично и само за кратко огромния дефицит в пенсионната система, твърди икономистът.