Въвеждане на автоматични механизми в осигурителната система. Това е намерението на социалния министър в служебния кабинет Йордан Христосков, който е доста пестелив относно намеренията си за развитието на системата, но обяви, че е привърженик на въвеждане в максимална степен на автоматични механизми в нея.
Става въпрос не само за механизъм, който обвързва възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота, но и автоматизъм за начина, по който ще нараства максималният осигурителен доход и минималната работна заплата.
Христосков смята, че това е пътят да се върне доверието на хората в системата, а ако се върне доверието в осигурителната система, хората сами ще започнат да се осигуряват върху действителните си доходи и ще отказват да работят в сивата икономика.
Обсъжданите идеи за автоматизъм са оправдани само в частта за пенсионирането, но не и при минималната заплата и максималния осигурителен доход, коментира за Investor.bg Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Той смята, че има смисъл от обвързване на възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота, защото така се обвързват приходите и разходите в системата.
Но за минималната работна заплата автоматизмът не е рентабилно решение, посочи Стайков. Той мотивира тезата си с това, че процентът на инфлацията е един, но заплатите в отделните икономически сектори растат по различен начин. И даде пример със сектора на строителството, който пострада най-много по време на икономическата криза. "Ако този механизъм беше въведен тогава, секторът щеше да пострада още повече", посочи икономистът.
Що се отнася до автоматизъм при максималния осигурителен доход, Стайков е на мнение, че при въвеждането на автоматично нарастване стимулът на хората да работят повече ще изчезне. "На практика доходът им отива в осигуровки", каза той.
Според него едва когато доверието в осигурителната ни система се върне и хората започнат да виждат реалната връзка между пенсионните вноски, които правят, и размера на пенсиите си, може да се предприеме въвеждането на подобни автоматични механизми. По негови думи тогава хората сами ще имат стимул да се осигуряват върху реални доходи, ако това е в техен интерес.
А иначе идеята на Йордан Христосков за автоматизъм в осигурителната система е нещо положително, което идва като експертен отговор на популистки заявки за увеличаване на пенсии и заплати, категоричен е Стайков. Според него сега, когато е налице дефицит на доверие в системата, трябва да се работи към повече лично участие в системата и по-малко държавна намеса.
Предложението размерът на минималната работна заплата да бъде обвързан с обективни икономически параметри като средната заплата за страната, инфлацията за съответната година и с линията на бедност беше предложено в края на миналата година от министъра на труда и социалната политика на кабинета "Орешарски" Хасан Адемов.
Механизмът предвижда размерът на минималното възнаграждение да не бъде по-малък от 35 процента от средната работна заплата за последното тримесечие, за което има статистически данни, както и да не надвишава 55 процента от него. Чистият размер на минималното възнаграждение, след удържането на данъци и осигуровки, не може да бъде по-малък от линията на бедност за страната.
Месечният размер на минималната заплата ще бъде умножаван по индекса на потребителските цени за съответната година спрямо предходната, предвижда предложението.
Автоматичен механизъм, който обвързва възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота, също беше идея на Адемов.