Данните за състоянието на пазара на труда през второто тримесечие отново са положителни. Налице е спад в безработицата (от 12,9% на 11,4%) и увеличаване на заетостта (от 47,0% на 47,9%) на населението над 15-годишна възраст.
Тези данни до голяма степен бяха очаквани, предвид положителните знаци за увеличаваща се икономическа активност и спад на броя на обезкуражените лица през последните няколко тримесечия, коментира Явор Алексиев от ИПИ в свой анализ.
Тези данни навеждат на мисълта, че част от лицата, които постепенно се завърнаха на пазара на труда през последните година и половина в търсене на работа, са успели да открият такава.
Увеличението на годишна база на броя на заетите през второто тримесечие (с 39,6 хиляди души) е на практика аналогично с това, което видяхме през периода януари-март 2014 година (с 39,1 хиляди души), коментира той.
Данните за второто тримесечие безспорно са положителни, тъй като показват продължаваща тенденция на разкриване на работни места. И все пак, темпът на увеличаване на броя на заетите все още е относително бавен, на фона на загубените по време на кризата работни места. Преди няколко месеца изчислихме, че ако този темп на възстановяване на работните места се запази, на икономиката ще са ѝ необходими около 8 години, за да възстанови броя на заетите от периода преди кризата (първото тримесечие на 2008 г.). Това може да се случи някъде в края на 2021, началото на 2022 година.
С оглед на поредното забавяне на ръста на европейската икономика и поредното влошаване на макроикономическите перспективи пред средата за бизнес в България в краткосрочен план, запазването на подобен темп на възстановяване на работните места изглежда трудно осъществимо, смята анализаторът. За да бъде запазен сегашният темп на възстановяване на пазара на труда, в периода юли-септември 2014 г. икономиката трябва да създаде още 73 хиляди работни места.
В същото време притеснения продължава да буди ниската икономическа активност на младите и проблемите, които те и средните специалисти срещат при намирането на работа. И двете явления са следствие от структурните проблеми на пазара на труда в страната, като в условията на цялостно подобрение на пазара на труда, тези две групи остават може би най-уязвими на потенциални сътресения наред с нискообразованите лица.