Последните дни се заговори за нужда от актуализация както на държавния бюджет, така и на бюджета на НЗОК, пише в свой анализ Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Тя посочва, че данните за бюджетното изпълнение по консолидираната програма до май месец наистина показват лек спад на приходите спрямо 2013 г. и изоставането им спрямо разчетите в бюджета за тази година, докато разходите растат със сериозен темп. Изоставането на приходите спрямо плана в Бюджет 2014 не е изненада, коментира икономистът и посочва, че още при гласуването на бюджета миналата година е имало предупреждения, че заложените приходи са свръхоптимистични.
„Въпросът по-скоро е доколко има автентичен проблем със събираемостта на приходите за първите пет месеца, сравнено с темпа на събиране на приходите през предходни години и дали е необходима ревизия”, се пита Николова.
За нея по-скоро не се наблюдава реален проблем със събираемостта на приходите, а изоставането се дължи единствено и само на свръхоптимистичните приходи, заложени в самия бюджет за година. Това обаче съответно налага актуализация на бюджета.
Приходите и помощите в консолидирания бюджет за периода януари-май са с 0,2% по-ниски от миналогодишните, като данъчните приходи растат с 2,7%, а неданъчните приходи се свиват с 9,8%. Всъщност минималният спад тази година се дължи единствено и само на неданъчните приходи, които през миналата година бяха по-високи заради еднократни постъпления от 148 млн. лева под формата на дивидент от Държавната консолидационна компания (ДКК), платен през май, се казва в анализа на експерта.
Тя посочва още, че при данъчните приходи се вижда ясно, че има най-сериозно нарастване по отношение на приходите на социалното осигуряване (със 187 млн. лева), което би трябвало да се дължи на нарастването на минималната заплата, минималните и максималния осигурителни прагове от началото на 2014 г., както и повишаването на заетостта тази година. Наблюдава се и леко увеличение при данъците, събирани от държавния бюджет (с около 40 млн. лева спрямо първите 5 месеца на 2013 г.) и при данъчните приходи на местните власти (с около 20 млн. лева).
„При някои основни приходоизточници като ДДС (със 115 млн. лева по-малко събрани тази година) и корпоративния данък (-8 млн. лева) има леко изоставане спрямо 2013 г., но то е напълно компенсирано от по-високите приходи от акцизи и от данък общ доход”, коментира още Николова.
По-малкото приходи от ДДС се обясняват от финансовото министерство с по-високите размери на възстановен данък тази година, а лекият спад при корпоративните данъци – с трансформирането на хазартния данък в такса и събирането му като неданъчен приход на началото на 2014 г.
Ръстът в приходите от акцизи, от друга страна, може би се дължи на мерките за запушването на пробойните при събирането на непреки данъци, а данък общ доход вероятно расте заради по-високата минимална заплата и заради първия от няколко години по-сериозен ръст на броя на заетите: с 39 100 повече през първите 3 месеца на 2014 г. спрямо година по-рано, отчита икономистът от ИПИ.