Държавата да осигури целево финансиране на здравното обслужване на здравно неосигурени лица, настояват от Българската стопанска камара.
Финансирането обаче да не е за сметка на Националната здравноосигурителна каса, тъй като така се деформира солидарният принцип и се руши доверието на осигурените към системата, предлагат от камарата. От там смятат, че държавата би трябвало да плаща за тези хора.
Към момента около 1,2 милиона души не внасят здравни вноски, а Министерството на здравеопазването няма предложения за решаване на проблема, изтъкнаха от камарата. От там уточняват обаче, че причина за несъбирането на задължителните вноски е и неефективната работа на приходната агенция. Според анализа не е разработена държавна политика и конкретни мерки за намаляване на броя на здравно неосигурените. Липсват механизми и условия за медицинското им обслужване. Лечението на този контингент продължава да е за сметка на здравноосигурените, което е и причина болниците да трупат задължения за доставка на лекарства, консумативи и други. В същото време и в държавния бюджет не са предвидени средства за покриването на дълговете, отбелязва анализът.
Това обаче не е единственият проблем с финансирането „на входа“ на системата, пише в анализа на организацията за сектора. Посочва се, че в последните десет години структурата на приходите се променя съществено, като държавата все повече се оттегля от финансирането на системата. Доказателство за това е, че делът на бюджета на Касата в общите разходи за здраве се увеличава от 60 на сто през 2008 година до 81 на сто през 2014 година.
Друг пример в подкрепа на твърдението, че държавата все повече се оттегля от финансирането на системата е, че в последните няколко години голяма част от дейностите, които държавата плащаше през бюджета на МЗ, са пренасочени за плащане чрез бюджета на НЗОК. В същото време има постоянен натиск за непрекъснато увеличаване на основния пакет от дейности, които се покриват от Касата – например редки болести, скъпоструващи консумативи и други.
Разходите за профилактика, превенция и контрол на общественото здраве, които по Конституция са задължение на държавата, постепенно са прехвърлени към бюджета на Здравната каса – от 31,8 на сто през 2010 година достигат 40,4 на сто през 2012 година, а делът на разходите на МЗ за тези дейности намалява от 68,2 на сто до 59,6 на сто за посочения период.
Заради липсата на последователна политика в сектора е формиран „псеводпазар на здравни услуги“, в който годишно се разходват между 7 и 9 млрд. лева, обобщава се в анализа.
В преобладаващата си част това са публични средства от осигурителните вноски, намаляващите средства от бюджета, от регламентирано и неформално плащане на медицински услуги, купуване на здравни застраховки и частни инвестиции в лечебни заведения.