Преди дни Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса прие нова методика за финансиране на болниците. Така от април тази година Касата ще определя прогнозните бюджети на лечебните заведения месец за месец, а не както досега в рамките на година.
Какви са първите коментари за новия модел за финансиране – Investor.bg попита д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на болница „Токуда“ и председател на Националното сдружение на частните болници, и д-р Юлиан Йорданов, заместник-председател на Българския лекарски съюз.
Като посочи, че лимитите и каквито и да било други ограничения не са полезни за системата и за пациентите, д-р Явор Дренски коментира, че в конкретния случай прозират опитите на Здравната каса да прояви гъвкавост и „най-сетне да зачете основния принцип в здравното осигуряване – финансирането да следва пациентите“.
Искрено ми се иска да вярвам, че с този механизъм бюджетите ще се върнат към своя прогностичен характер (с възможност за планиране, бел. ред.), а не към познатия до момента лост за ограничаване на дейността на добре работещите и предпочитани болници, коментира той.
По отношение на друго решение на Надзорния съвет - надлимитната дейност да се заплащана месец след отчитането й, като преди това ще бъде проверявана, председателят на Националното сдружение на частните болници изказа съмнение, че срокът от един месец за заплащане на надлимитната дейност ще бъде спазен. По негово мнение на практика това е трудно осъществимо и реално средствата ще постъпват в лечебните заведения на третия месец, както досега.
„Искрено се надявам НЗОК да организира дейността си така, че болниците да получат реимбурсирането си (надпрогнозната дейност, бел. ред.) в максимално кратък срок. В противен случай това би създало пречки за доставчиците на болниците“, посочва Дренски. И дава пример със законово поставения срок за намаляването на междуфирмената задлъжнялост.
Според него тук отново е поставено разграничение между държавни и частни болници, тъй като по закон частните болниците имат задължение да погасяват плащанията си към доставчици в рамките на 60 дни, а за държавните той е 90 дни. „Вярвам, че такова разделение между различните по вид собственост болници няма да се допусне от НЗОК и реимбурсирането ще бъде адекватно без оглед на инвестицията“, каза още той.
Докато д-р Дренски вижда в новия механизъм на заплащане гъвкавост, заместник-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов застъпва противоположна теза. А именно – отново липсва възможности за предвидимост и планиране, което е най-важното за директорите на лечебните заведения. Това е и позицията на лекарския съюз по отношение на финансирането на болниците – за ясни правила и предвидимост, каза той.
По негови думи предлаганият модел за определяна бюджетите всеки месец не предлага гъвкавост, както е идеята на ръководството на Здравната каса. Д-р Йорданов се върна към методиката отпреди три години, когато според него, заради наличието на ясни правила и планиране на бюджетите, хоспитализациите са намалели. И коментира, че когато директорите на болниците не са наясно с какви пари ще разполагат, няма как да намалят и хоспитализациите, което е основен проблем и води до огромни дефицити в болничната система, които касата няма как да покрие.
По отношение на обещанието за заплащането на надлимитната дейност в рамките на един месец, д-р Йорданов заяви, че това няма как да се случи на практика и ще са нужни поне два, докато лечебните заведения получат парите си от касата.