2013 година скоро ще бъде история. Вижте какво се случи през последните 12 месеца в специалната селекция на Investor.bg Бизнесът 2013. Предлагаме Ви поглед върху най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот на България и света. 2013 година започна ударно за ядрената енергетика у нас – след събраната подписка от БСП, в края на януари се проведе първото национално допитване след 1989 година насам и темата беше ядрената енергетика.
Данните показаха, че 60% от българите подкрепят идеята за развитие на този сектор чрез изграждане на нова мощност, както всъщност беше формулиран въпросът в допитването. Това обаче стана при изключително ниска избирателна активност и така въпросът беше придвижен отново до Народното събрание без мнението на участвалите в референдума да има задължителен характер.
В едно от последните си заседания 41-то Народно събрание отново замрази проекта за строеж на централа в Белене - на пръв поглед този път окончателно. В последвалите пролетни месеци страната произвеждаше повече електричество, отколкото потребяваше. Това наложи и ограничаване на производството на някои централи. На този фон дебатите за и против нови мощности – независимо ядрени или не, изглеждаше предрешен.
В последните месеци на годината обаче темата изведнъж отново влезе в дневния ред след посещението на енергийния министър Драгомир Стойнев в САЩ и искането на Атака за рестарт на строителството на „Белене”.
Коментарите за новия блок в АЕЦ „Козлодуй” не спират вече няколко седмици. Тезата на управляващите е диверсификация и сигурност.
Строителството на седми блок на централата от Westinghouse разнообразява технологиите и така в страната ни ще има блокове по съветска и по американска технология. При евентуален проблем с едната – няма да се налага да спираме цялата ядрена енергетика.
Американската компания, която е част от японската Toshiba Corporation, пък е готова и да доставя ядрено гориво – не само за своя блок, но и за работещите в момента у нас руски реактори.
Диверсификацията на доставките на ядрено гориво обаче трябва да бъде разгледана и в друг ракурс – съхранението му. В момента у нас няма изградено ядрено хранилище, изборът на място и разрешителните отнемат време, почти колкото и за изграждането на един ядрен блок.
Липсата на хранилище подсказва, че практиката сега е да връщаме обратно в Русия отработеното гориво, макар и да плащаме за съхранението му в продължение на 100 години. Подобна практика обаче няма при американските доставчици на ядрено гориво.
Интересен е въпросът къде може да бъде изградено подобно хранилище и по-важното - каква ще бъде реакцията на общините, които експертите посочат като най-подходящи за подобно съоръжение.