Как пазаруваме по време на криза?

Как пазарува българският потребител, какви магазини предпочита и какви сметки прави – това коментираха експерти по време на конференция за хранителната индустрия - mySuccess.bg, организиран от сп. Enterprise. Технологиите променят поведението на потребителите, които имат все по-малко време, но пък искат специално отношение, когато пазаруват, коментираха участниците във форума.

Българите пестят от дрехи и забавления

Българите спестяват част от домакинския бюджет като свиват потреблението на дрехи и забавления. Това показват данни от проучване на Nielsen България за потребителския индекс на доверие, проведено в 60 страни през третото тримесечие на 2013 г.

По време на проучването хората са оценявали личното си финансово положение, дали моментът е подходящ за закупуването на определени стоки и услуги, както и перспективите за намиране на работа, каза Антон Тонев, който представи резултатите от проучването. Индексът изследва доверието по скала от 1 до 200, където 1 е точката на пълен песимизъм, а 200 – на възможно най-висок оптимизъм.

За 60-те проучени държави глобалният усреднен индекс е 94, което означава, че в момента песимизмът преобладава над оптимизма. Единствено в Азиатско-Тихоокеанския регион резултатът е над 100 – т. е. оптимизмът сред потребителите преобладава над песимизма. Латинска и Северна Америка са съответно с резултат 94 и 98, близо до резултата на Близкия Изток и Африка – 92.

Нагласите на европейците

При индекс на доверие 74 Европа продължава песимистичната нагласа, но има лек растеж спрямо второто тримесечие, когато резултатът е бил 71.

С най-позитивно настроени потребители като цяло са държавите в Ценрална и Северна Европа: Швейцария, Дания, Норвегия, Германия, Австрия (с резултат от 103 до 87). Към тях се включва и Турция с резултат 85. Последни в класацията и първи по песимизъм са потребителите в Хървтия, Гърция, Словения, Италия и Унгария (от 48 до 45).

Къде е България? С резултат от 63 страната се доближава до попесмистично настроените нации.
68% от европейците считат, че през следващите 12 месеца перспективите им за работа не са особено добри. Това мнение се споделя от 81% от българските потребители.

Песимистично настроени към финансовия си статус са 59% от европейците, съотнесени към 64% от българите. Докато 68% от европейците смятат, че моментът не е особено подходящ да купуват стоки или услуги, то българите на това мнение са 83%. 22% от българските потребители са притеснени от съотношението работа-личен живот, а 17 на сто – от политическата стабилност.

Откъде пестят потребителите

Българите пестят най-вече от нови дрехи (63%), както и забавления (58%), което косвено се потвърждава от спада в продажбите в заведенията, регистриран от Nielsen през 2013 г. Домакинствата редуцират или отлагат покупките на компютри или техника за дома (54%) и се опитват да намалят сметките си за газ и ток (40%). Отново 40% твърдят, че се ориентират към по-евтини марки.

Пазарът на хранителни стоки

Според проучването на Nielsen, въпреки отчетеното повишение на продадени хранителни стоки като стойност през 2012 г. спрямо през 2011 г., то за тази година данните досега показват спад. Изключение през 2013 г. правят продажбите на сладолед и бебешки храни. Тенденцията за 2012 г. спрямо 2011 г. сочи, че потребителите купуват повече продукти за вкъщи. Резултатите за 2013 г. ще покажат дали тази тенденция ще бъде продължена.

Къде си харчим парите?

Най-много българинът пазарува в супермаркети и хипермаркети (с площ над 300 кв. м), където са похарчени 29% от домакинския бюджет. В големите магазини (между 40 и 300 кв. м.) потребителите са оставили 26% от своите пари, а близо 24% са похарчени в малките магазини (под 40 кв. м.).

През 2012 г. средната месечна сума, която потребителят харчи в магазините, е 474 лв., спрямо 451 през 2011 г., което е ръст от 5%, уточни Антон Тонев.

Спор за парите, които потребителите харчат

Средната сметка на потребителите намалява, заяви обаче Христо Петров, управител на „Кауфланд“. Тази тенденция по думите му се наблюдава вече от три години, а клиентите давали все по-малко пари, но искали да купят повече.

Дневните покупки от кварталния магазин се прехвърлят към хипермаркетите, отбеляза Юлиана Хартарска, управител на „Авенди“ ООД. Така големите магазини качвали пазарен дял, за сметка на малките квартални обекти.