Бащата на Милен Георгиев му купува комплект за правене на фокуси. И това се оказва абсолютен късмет, защото помага на сина му да разбере как функционира откритият пазар София... чрез трикове, съобщава The Economist. За десет седмици Георгиев изкарва 1000 лева, докато по онова време получава едва по 90 лева на месец под формата на студентска стипендия.
„Това беше добър капитал по това време“, споделя той. Годината е 1991. Тогава той и негов приятел се насочват към бизнеса. Първо купуват и продават найлонови торбички, а след това купуват и машина за производството им. Георгиев се сдобива с новите машини, като взима пари от местни кредитори. Той парира опит за застрахователен рекет, като наема други машини на по-ниски цени и плаща на полицията, за да постави паник бутон в офиса му.
Днес неговата компания "Екстрапак" процъфтява. Годишните продажби възлизат на 50 млн. лева, а маржът на печалбата е около 4%. Георгиев твърди, че за последен път е давал подкуп през 2004 г. Според него в България е възможно да се прави и чист бизнес, но е сложно.
Проучванията на неправителствената организация Transparency International, която следи и разкрива корпоративната и политическата корупция, показват, че бизнесмените възприемат България като най-корумпираната страна в Европейския съюз (ЕС). Българите често твърдят, че договорите с държавата са невъзможни без корупционни практики и връзки. Според Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ) правителството нарушава договорите, за да обезкуражи големите чуждестранни компании.
„През тази година българите излязоха на улицата на ежедневни протести пред парламента“, посочва изданието, припомняйки, че искрата е била запалена от назначаването на хора с връзки, но без квалификация. The Economist разкрива, че от години хората в България говорят за корупция.
От своя страна през годините правителствата са осъществили скромни реформи, за да улеснят функционирането на бизнеса. 10-те процента плосък корпоративен и подоходен данък ограничават обхвата на подкупите, но социално-осигурителните вноски са причината фирмите да прекарват повече часове в подаване на данъчни декларации, отколкото във всяка друга страна в ЕС. България е и в челните редици на съюза по отношение на времето и парите, необходими за започване на бизнес, въпреки че по време за получаване на лицензии Кипър, Малта и Испания значително я изпреварват.
Според The Economist успешните български предприемачи изпитват определен вид гордост от това, че са се справили в собствената си страна, Ивайло Пенчев напуска "Екстрапак", за да основе Walltopia, в момента най-големият производител на стени за катерене в света. Според Пенчев оплакването е национален спорт в България.
Walltopia продава продуктите си в 50 държави. Тъй като стените представляват специални конструкции, компанията трябва да получи специални разрешения за строеж. Пенчев обаче признава, че проблемите му в България в това отношение са много по-малки, отколкото в Калифорния, където ситуацията е по-лоша. Франция пък е най-голямото му предизвикателство.
Предприемачът смята, че най-големият проблем за България е образователната система. Той е по-критично настроен към поколението, завършило точно след падането на комунизма, тъй като то е загубило предишната си дисциплина, но не е заимствало нищо от западните системи.
Кирил Асенов е напълно съгласен с това. Запитан кои трябва да са трите топ приоритета на правителството, той отбелязва: „увеличаването на разходите за образование 10 пъти“. Бащата на Асенов основава през 1991 г. Arexim, компания, която разчленява части на мотокари и ги използва за създаването на пластмасови части на Bosch и Siemens.
Според него чуждестранните фирми прехвърлят все по-голяма част от нискоквалифицираната си дейност в България, но растежът в тази посока ще бъде ограничен от качеството на образованието в училищата и университетите.
Според The Economist формулата на бизнес успеха в България се крие в специализацията, производството за износ и това компанията да остане достатъчно малка, за да не се намесва в мощните интереси. Българските предприемачи твърдят, че в момента нещата не са толкова зле, колкото са били преди време. Но членството в ЕС и повишаването на жизнения стандарт повишават и очакванията на обикновените хора.