В края на 2011 година беше поставено началото на края на „Големия енергиен шлем“, договорен от президента Георги Първанов. На 7 декември правителството взе решение за излизане от „Бургас – Александруполис“, макар че само месец преди това проектът за изграждане на газопровод получи одобрението от Министерството на околната среда и водите. Така през изминалата година остана да бъде решена съдбата на два проекта - „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. А енергийното танго продължи да се играе с две стъпки назад и една напред.
АЕЦ „Белене“ и има ли тя почва у нас
На 29 март 2012 година по предложение на Министерския съвет Народното събрание одобри прекратяването на проекта АЕЦ „Белене“ на фона на заплахите от „Атомсторйекспорт“ с искове за неизплатени задължения в размер на 1 млрд. евро. Депутатите тогава възложиха и проучване за парогазова централа на мястото на площадката на ядрената централа
Оказа се, че това решение не е окончателно и не превръща проекта в „затворена книга“.
В последвалите месеци отново се заговори за централата и средствата, вложени в проекта и за нуждата му за българската икономика. Георги Първанов декларира, че дойде ли на власт, БСП отново ще активира строителството на „Белене“, а червените започнаха подписка с искане национален референдум за реши съдбата на проекта.
На HSBC беше възложена оценка на цената, която България трябва да плати, за да има нова централа от този тип в Белене и оптимистичният вариант, изчислен от експертите на британската банка, гласи, че централата ще ни струва 22 млрд. лева.
Междувременно пък се появи частен инвеститор – неизвестната на този етап американска компания „Глобал Пауър“, представени от министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в парламента. Този неочакван обрат пък веднага породи редица коментари – доколко непознат за МИЕТ е този инвеститор и кой всъщност стои зад него.
На фона на разгорещените дебати около компанията, от ГРАО докладваха, че подписката, внесена от БСП, с искане за провеждане на референдум, съдържа необходимия брой подписи (над 500 хил.) и допитване до народа трябва да има.
И така преговорите реално са замразени в очакване на отговор от страна на българите искат ли в крайна сметка АЕЦ „Белене“ или не.
Решението няма да е лесно – във въпроса не се съдържа думичката „Белене“ и всички, отишли до урните на 27 януари, ще трябва да отговорят по принцип искат ли развитието на ядрена енергетика у нас чрез строежа на нови мощности.
И макар че всички – и управляващи, и опозиция, настояваха за разяснителна кампания, така че българите да вземат информирано решение по казуса, тя реално започва около месец преди референдума. Явно тепърва ще разберем има ли рискове при строежа, каква е цената и наистина нужна ли ни е тази централа, а развитието на ядрената енергетика ще стане ясно на 28 януари.
09:14 | 13.09.22 г.