Държавата в лицето на Комисията за защита на потребителите стимулира кредитополучателите с лихви над 10% да станат некоректни.
Изводът се налага от препоръките на Комисията за защита на потребителите, максималната лихва по просрочените кредити да е законната, а именно - 10,04% (основния лихвен процент + 10%, като ОЛП в момента е едва 0,04%).
На практика, ако плащате лихва от 10% или повече по потребителски или жилищен кредит и спрете да плащате, лихвата ви няма да е договорената с банката + 10% (например договорена лихва от 12% + 10%, или общо 22%), а само 10,04%.
Този парадокс не е тайна за Министерство на финансите и от ведомството на Симеон Дянков на няколко пъти предлагат законната лихва да бъде променена на ОЛП + 20%. Предложението бе оттеглено поради надигналия се вой от бизнеса, че така ще бъде натоварен с разходи.
Законната лихва се определя от Министерски съвет и се използва за начисляване на наказателна лихва върху забавени плащания към държавата. Тоест в момента често е по-евтино да се финансираш като не плащаш задълженията си към държавата, вместо да теглиш банков кредит.
Вероятно ако кредитополучатели злоупотребят с ниската законна лихва и спрат да плащат по кредитите си, Министерски съвет ще вдигне размера й на ОЛП + 20%, или поне ОЛП + 15%.
Няма публикувани изследвания дали този проблем вече не засяга банките, но вероятно част от високия дял на лошите и преструктурирани кредити от 23,41% се дължи на кредитополучатели, които опитват да „излъжат системата“. Може би е удачно Асоциацията на банките в България, БНБ и Министерството на финансите да направят съответните проучвания и Министерският съвет да излезе с адекватни мерки.