Плащането на здравни вноски - въпрос на доверие в системата

В безсилието си да се справи с несъбираемостта на здравните осигуровки държавата предлага абсурдни мерки за ограничаване броя на некоректните платци. Досега всички оповестени мерки, по един или друг начин, ограничават права.

Първоначално се коментираше възможност за отнемане на личните карти и шофьорските книжки, впоследствие – лишаване от правото да се продава кола или имот. Последното предложение е Националната агенция за приходите в съвместна акция със здравната каса да проверяват по-заможните българи с неплатени вноски. Идеята е здравната каса да подава ЕГН на неосигурените на НАП, като агенцията ще проверя по данъчните им декларации с какви приходи разполагат. Както и да видят какво е имотното им състояние.

По последни данни на касата здравно неосигурените българи са 1,2 милиона и годишно ощетяват бюджета с над 600 млн. лв.

Изключително погрешен е подходът на властта по отношение на опитите си да ограничи здравно неосигурените. Това е мнението и на експертите в сектора на здравеопазването, за което Investor.bg вече писа, и на икономистите, чиято позиция представяме сега.

Управляващите в здравеопазването би трябвало да започнат от възстановяване на доверието на българина в системата, да предложат работещо здравно осигуряване, основано на солидарност и пазарни принципи. Около тази теза се обединяват икономисти от Индъстри уоч, Институт за пазарна икономика и институт „Отворено общество“.

Лъчезар Богданов, Индъстри уоч

Първият проблем е, че неосигурените не са в България, а в чужбина. Но по-големият проблем е свързан с хората, които са в България, имат финансовите възможности да плащат вноски, но въпреки това, не го правят. Получава се така, че хора, които работят и имат достъп до качествено здравеопазване, нямат стимул да плащат на държавата, защото срещу парите си не получават сериозното лечение, което очакват.

Според заложеното в момента здравната осигуровка покрива малко и предвидими събития, а хората, които могат да си позволят да плащат, очакват да получат сериозно лечение. Това е един от големите недостатъци в системата, който демотивира пациентите в желанието им да плащат вноски за здраве.

Сега моделът покрива по-скоро хронични, а не сериозни заболявания. Този порочен кръг не може да се промени в рамките на настоящата система. 

Няма как да бъдат предложени и идеи за ограничаване на неосигурените, след като моделът, който действа, стимулира корупцията и източването на здравната система по различни механизми. Няма шанс за подобряване работата на този модел, защото той е погрешен и трябва да се смени.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Единственият начин държавата да намали здравно неосигурените, е да ги убеди да си плащат осигуровките, вместо да търси мерки, с които да ги накара насила да го правят. Това обаче е изключително трудно, поради наследствените проблеми в самата система - малко хора се осигуряват, но много хора ползват здравни услуги; дори да си здравно осигурен, не е сигурно, че ще можеш да ползваш здравни услуги, защото няма връзка между това, което плащаш и това, което ползваш като услуга.

Защо да плащаш нещо, от което не си доволен или не можеш да ползваш?

В такава ситуация са нужни реформи за подобряването на самата услуга и достъпа до нея и за обвързване на плащанията с услугите, които осигуреното лице получава. Когато хората видят смисъл в това, те отново ще започнат да се осигуряват. Това обаче означава и цялостна промяна на здравно осигурителната система в страната.