След като депутатите приеха окончателно промените в Закона за горите, които позволяват по-лесното застрояване на горските терени със ски съоръжения и прилежащата им инфраструктура, основната атака срещу новостите очаквано дойде по екологична линия.
Природозащитници се опасяват, че след обнародването и влизането в сила на тези изменения ще започне масово изсичане на горите и застрояване на планинските курорти. Това на свой ред ще доведе до ерозия и нарушаване на водния баланс, тъй като планините са основният източник на водни ресурси.
От друга страна държавата ще изгуби огромни приходи, които биха постъпили от таксите за промяна на предназначението на горските терени. Условието за промяната на предназначението на горите, върху които предприемачите искат да строят, отпадна с приемането на измененията. Това ще спести на инвеститорите огромен ресурс, което може да се изтълкува и като нерегламентирана държавна помощ.
Освен екологичните последствия законът ще има и негативно въздействие и върху икономиката в местните общности, където основното препитание на хората е свързано със зимния туризъм и затова е важно да се насърчава малкият и среден бизнес.
Приетите поправки подчертано облагодетелстват един определен кръг от хора, съсредоточили бизнеса си в сферата на зимния туризъм, и ограничават възможностите за инициатива на местните предприемачи, които също биха могли да развиват дребен бизнес и да осигурят препитание поне за семействата си.
Концентрирането на зимния туризъм и изобщо на туристическата индустрия като цяло в ръцете на ограничен кръг от предприемачи ще доведе до развитието на масов туризъм. Това ще намали приходите от туризъм на малките семейни фирми, което ще се отрази негативно върху общото развитие в регионите.
Според резултатите от глобално проучване при формите на алтернативен туризъм 65 цента от всеки похарчен от туристите долар отива в местните общности, докато при масовия туризъм местните общности получават едва 15-20 цента от всеки долар, каза за Investor.bg Любомир Попйорданов от Българската асоциация за алтернативен туризъм.
Той посочи, че през декември у нас ще бъде представено подробно изследване, направено от Университета в Лийдс, Великобритания, в което е направено сравнение между туристическия бизнес в Банско и Калофер.
„Неприемливо е с приемането на лобистки закони да се приватизира последното богаство, което е останало на България“, посочи Попйорданов.
Той определи като манипулация твърденията на управляващите, че с промените в Закона за горите ще се развиват детския и ски туризма в България. „Българските ски не могат да имат по-голямо развитие от това в момента“, коментира експертът, като посочи, че в България зимният сезон е къс и с ниско пазарно търсене от чуждите туристи.
Според него сравнението на България с Австрия и Швейцария като ски дестинации е неуместно. От една страна зимният туризъм в Австрия и Швейцария не е концентриран в определени предприемачи, а се развива на ниво малки и средни предприятия, посочи Попйорданов. Освен това заради по-високата надморска височина в двете държави не се налага масова сеч за изграждането на ски писти.
Любомир Попйорданов даде като добър пример за целенасочени политики в сферата на туризма държави като Коста Рика и Белиз, които не развиват масов туризъм. Той посочи, че и една водеща туристическа дестинация като Мексико е променила политиката си и се стреми да разработва защитените зони, които остават извън интереса на инвеститорите.
С насърчаването на масовия туризъм България ще продължава да поддържа образ на евтина туристическа дестинация за по-нископлатежоспособни туристи. Това ще продължи да оказва негативно влияние и върху качеството на предлаганите туристически услуги.
Вместо България да се възползва от уникалните си природни предимства, страната ни продължава да залага на политики и практики, които насърчават масовия туризъм. Това обаче е източник по-скоро на проблеми, отколкото на печалби.
18:42 | 11.09.22 г.