Последните данни на националната статистика потвърдиха наличието на 420 хиляди българи извън пазара на труда. Експертите са категорични, че вече трябва да се гледа отвъд кризата, когато структурата на този пазар вече ще е съвсем различна заради появата на няколко феномена на пазара на труда, които се открояват още отсега. А именно - увеличаването на така наречените „работещи бедни“ и на хората, които не желаят да се трудят за ниски доходи.
Една от причините за появата на феномена „работещи бедни“ у нас е липсата на обща политика по доходите и прилагането на съвкупност от мерки, които да съдействат за повишаването им, смята бившият социален министър Иван Нейков. Според него мерките на правителството, насочени само към повишаване на минималната работна заплата, минималната пенсия или някои социални плащания, не са панацея и няма да доведат до изчезване на българите, които работят и въпреки това не могат да покрият разходите си.
Във всички страни с развит пазар на труда работещите имат гаранцията, че могат да издържат семействата си, да изплащат банкови кредити, лизинг или просто доходите им да стигат за месечните разходи. Последната национална статистика в България обаче показва, че приходите и разходите на домакинствата нарастват с еднакъв темп, а тази тенденция ни поставя извън държавите с развит пазар на труда.
Друг бивш социален министър - Христина Христова смята, че наличието на „работещи бедни“ е много сериозен проблем, но не е само български, а е характерен за целия Европейски съюз. Христова цитира данни на Евростат, според които около седем процента от трудещите се в ЕС имат доходи под прага на бедността. За преодоляването на негативната тенденция трябва да се работи повече върху качеството на човешките ресурси, образованието и допълнителната квалификация, смята бившият социален министър. Ако броят на квалифицираните съответства на нуждите на бизнеса, цената на труда ще е по-висока, а договарянето между работник и работодател ще бъде на друго ниво, убедена е Христова.
По въпроса за безработните, които не се съгласяват да се обезценява трудът им и предпочитат да останат вкъщи, а не да получават недостойно възнаграждение, Христова коментира, че проблемът е сложен и има различни нюанси.
Един от възможните варианти е безработният да отказва нископлатен труд защото получава обезщетение за безработица, а то е 60% от осигурителната сума, която може да се окаже повече от новата предложена му заплата. Има друга категория хора, които работят в сивия сектор и имат сравнително добри доходи, несравними със средното предлагано възнаграждение в криза, коментира Христова. Трябва да се отчете и че има такива, които просто разчитат на издръжката на роднини в чужбина и за тях всеки платен труд в България не е атрактивен.
Христова обаче открива пробойни в трудовото законодателство по отношение на заплащането и социалните помощи. Тя посочва, че законите трябва да бъдат променени така, че хора, които отказват работа, да бъдат лишавани от социални помощи. Сега действащите наредби за помощите не се прилагат според замисъла им. Трябва да се преразгледат програмите на социалното министерство за хората в трудоспособна възраст, получаващи социални плащания, смята Христова.
Икономистът от института за пазарна икономика Десислава Николова обясни икономическата логика за увеличаването на броя на работещите с ниски доходи.
При икономическа криза заплатите на тези, които остават на работа, обикновено или се запазват непроменени дълъг период от време (което при положителна инфлация означава загуба на реален доход), или се понижават.
Николова обаче припомня, че трябва да се има предвид, че по официални данни при безработните рискът от бедност е седем пъти по-голям от този при работещите. С други думи, ако човек има работа, рискът от това той да изпадне в бедност, е значително по-нисък от този за безработните.
Що се отнася до това, че има хора, които не желаят да работят за ниски заплати, то такива има и в периоди на икономически растеж, коментира експертът. Личното решение на всеки, дали да започне работа за съответното заплащане, зависи от т. нар. резервационна заплата (reservation wage), която е хипотетична минимална заплата, която човек би приел срещу полагане на труд, а тази сума е въпрос на индивидуално решение, смята Николова.
Тя коментира, че по принцип в период на висока или покачваща се безработица, средните "резервационни" заплати за икономиката намаляват, тоест средностатистическият гражданин е готов да започне работа при по-ниско заплащане от това, което иначе би приел в периоди на ниска безработица.
преди 12 години 'Тя посочва, че законите трябва да бъдат променени така, че хора, които отказват работа, да бъдат лишавани от социални помощи'Тя, т.е. Христова дори не знае, че това и сега е така!Доколкото си спомням, по нейно време също! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Хаха. "Щом не плащат няма труд!" А какво ще ядеш? Всъщност на това се крепи капитализма. Ако имаш какво да ядеш - ами значи не ти трябва работа, но това е съвсем друго. При тая безработица е странно да се говори за големината на заплатите. Това е заради криворазрбаната социалност .. трябвало помощи да се раздават. Само, че това допълнително увеличава безработицата и данъците и увеличава цените. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години И да са работещи и да са безработни е все тая тук. Поне да си ползват времето . Един път се живее. Няма как да искат да изживеят живота си хората в полза на на някакви мушмуроци нарекли се бизнесмени само за да се каже че ходят на работа! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Сложни коментари за прости неща!:D Труда на работещия е стока и тя е платена! Щом не плащат няма труд! Ако се надяват на това да принудят хората да им работят ангария / за едната храна и топло през зимата/ просто няма да стане. За низвергнатите от БГ обществото винаги има и ще има изход на запад. Достатъчни им са само два месеца обща работа, за да си изкарат доход на работещ инженер или друг висшист тук за цяла година. Ако не друго то поне печелят свободно време!:)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Само да уточня - не всяка работа може да ти даде достатъчно средства, затова в Америка работят на няколко места. Т.е. когато не ти стига заплатата работиш и на още едно място или си търсиш друга работа за по-голяма заплата - ако е нужно се преквалифицираш. Не стоиш и не чакаш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ха та тя цялата ни икономика е едно голямо недоразумение, че пазара на труда ли няма да е... вината е колкото на работодателите толкова и на работниците - и в двата случая - по малката вина е в тях. Най голямата вина е в администрацията, която отговаря за икономиката, както и в съдебната система, която е само параван. 20 години нямаше ясни правила как се прави бизнес тук. Сега ще минат поне половината (10) за да може новото поколение да успее да завърти нещо ... евентуално. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "работещи бедни - странно, не знаех, че само неработещите трябва да са бедни. Откъде го измислиха това? От кога вършенето на каквато и да е работа те прави богат? Все пак капитализъм е. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Вчера имаше един интересен репортаж по БТВ. Един от репортерите се правеше на беден и миеше стъкла на коли на кръстовището за около 3 часа изкараше 15 лв. и това беше за няколко последователни дни ( с други думи не едно кратно изкарана сума). Та сметне сами по колко се изкарва от миене на прозорци на коли и колко взимат примерно научни работници, лекари, учители и т.н. Все пак това, за което се говори в статията не е феномен, а резултат от дългогодишна политика на налагане на конкурентно предимство на страната като евтина работна ръка. Ниското заплащане на труда може да привлича инвеститори и да създава заетост, но не и качество на живот. http://economistbg.blogspot.com/2012/05/blog-post_18.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години това с $ ми хареса :))) иначе за другото си много прав именно за това се ориентирам към Германия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Какви феномени какви 5 лева."...т. нар. резервационна заплата (reservation wage), която е хипотетична минимална заплата, която човек би приел срещу полагане на труд, а тази сума е въпрос на индивидуално решение, смята Николова." Ти пробвай за 500лв. да плащаш наем и да издържаш семейство после обяснявай как е индивидуално решение, п**ка такава. Те наще работодатели искат с трици маймуни да хранят, с 2 езика и више образование за по 500-600 заплата искат. Ти за да се изучиш влагаш средства които с такива заплати не можеш да избиеш за 20 години. Много ясно че никой не ще да учи, ми то е икономически неефективно. За какъв пазар на труда ми говорите, нещастници. Вземете продайте държавата на американците, да въведем долара, че да се оправим... отговор Сигнализирай за неуместен коментар