Текущата и финансовата сметка на платежния баланс си размениха ролите

От февруари тази година България регистрира всеки месец излишък (на 12-месечна база) по текущата си сметка, показва справка на Investor.bg на база данни на БНБ.

Преди това в продължение на над 13 години (от 1998 г. насам) българската икономика разчиташе на заеми или преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).

За изненада на мнозина ПЧИ се оказаха нещо, което може да е с отрицателен знак. А много от ПЧИ са вътрешнофирмени заеми между чуждестранна компания и българското й дружество. Тези средства са за 14,5 млрд. евро към 30 юни 2011 г., от общо 36 млрд. евро брутен външен дълг.

Голяма част от ПЧИ са вложения в недвижими имоти, като ако тези имоти бъдат купени от български лица, отново ще има отрицателни ПЧИ.

Получаваните през годините финансови инжекции са инвестирани освен в производствени мощности, в текущо потребление (включително чрез банкови потребителски кредити), в недвижими имоти, автомобили, мебели и други.

От февруари 2011 г. обаче България стъпи на нови релси, като започна да погасява задълженията си, след като текущата сметка е положителна, докато финансовата става отрицателна. 

Текущата сметка включва салдото от износа и вноса, приходите от туризъм, нетният ефект от еврочленството ни (1,25 млрд. евро за 12-те месеца до 30 юни 2011 г.) и трансферите от българи в чужбина.

Финансовата сметка включва получените заеми и ПЧИ, като, както бе споменато, последните могат да напуснат страната по един или друг начин, като за последните 12 месеца до 30 юни 2011 г. намаляват с 473,9 млн. евро.

Приложените графики на салдата по текущата и финансовата сметка, ясно показват, как в последните 14 години потреблението и инвестициите са финансирани със задлъжняване и ПЧИ.

И двата метода на развитие - бавното и генерично развитие на база на производство, или бурното задлъжняване от периода 2005 до 2009 г., имат своите привърженици.

В настоящата световна конюнктура на проблеми в развитите страни и преместване на акцента от Централна и Източна Европа към Азия и Латинска Америка, икономиката автоматично се пренастрои на новите релси.

Това обаче нямаше да стане, ако държавата бе предприела политика на мощно увеличаване на държавния дълг и бюджетни дефицити. В момента държавата провежда политика на намаляване на бюджетния дефицит и усвояване на еврофондовете (което подкрепя текущата сметка).

За разлика от големите затворени икономики като САЩ, където налетите пари се завъртат няколко пъти поради минималния дял на външната търговия в БВП (22% за САЩ през 2010 г.), в България външната търговия (като сума от износа и вноса на стоки) се равнява приблизително на БВП и всеки кейнсиански харч би имал в пъти по-малък ефект от подобно действие в САЩ. Затова пътят пред България е не да върви срещу течението с раздуване на държавните разходи.

Вероятно правилният подход е поддържане стабилността на държавните финанси, а самата икономика ще се настрои автоматично към глобалната действителност, както и стана в последните години.

Салдо по текущата сметка в млн. евро за периода 1998 - 2011 г.

Салдо по финансовата сметка в млн. евро за периода 1998 - 2011 г.

За юни 2011 г. салдото по текущата сметка е положително в размер на 164 млн. евро, а за 12-те месеца до 30 юни 2011 г. излишъкът е 1,05 млрд. евро.

Утре БНБ ще обяви салдото по текущата сметка за юли 2011 г., като традиционно то е силно положително (над 500 млн. евро) поради приходите от чуждите туристи, летуващи у нас, както и от износ на пшеница. Това са факторите, способстващи за добри резултати и през август и септември.