От февруари тази година България регистрира всеки месец излишък (на 12-месечна база) по текущата си сметка, показва справка на Investor.bg на база данни на БНБ.
Преди това в продължение на над 13 години (от 1998 г. насам) българската икономика разчиташе на заеми или преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).
За изненада на мнозина ПЧИ се оказаха нещо, което може да е с отрицателен знак. А много от ПЧИ са вътрешнофирмени заеми между чуждестранна компания и българското й дружество. Тези средства са за 14,5 млрд. евро към 30 юни 2011 г., от общо 36 млрд. евро брутен външен дълг.
Голяма част от ПЧИ са вложения в недвижими имоти, като ако тези имоти бъдат купени от български лица, отново ще има отрицателни ПЧИ.
Получаваните през годините финансови инжекции са инвестирани освен в производствени мощности, в текущо потребление (включително чрез банкови потребителски кредити), в недвижими имоти, автомобили, мебели и други.
От февруари 2011 г. обаче България стъпи на нови релси, като започна да погасява задълженията си, след като текущата сметка е положителна, докато финансовата става отрицателна.
Текущата сметка включва салдото от износа и вноса, приходите от туризъм, нетният ефект от еврочленството ни (1,25 млрд. евро за 12-те месеца до 30 юни 2011 г.) и трансферите от българи в чужбина.
Финансовата сметка включва получените заеми и ПЧИ, като, както бе споменато, последните могат да напуснат страната по един или друг начин, като за последните 12 месеца до 30 юни 2011 г. намаляват с 473,9 млн. евро.
Приложените графики на салдата по текущата и финансовата сметка, ясно показват, как в последните 14 години потреблението и инвестициите са финансирани със задлъжняване и ПЧИ.
И двата метода на развитие - бавното и генерично развитие на база на производство, или бурното задлъжняване от периода 2005 до 2009 г., имат своите привърженици.
В настоящата световна конюнктура на проблеми в развитите страни и преместване на акцента от Централна и Източна Европа към Азия и Латинска Америка, икономиката автоматично се пренастрои на новите релси.
Това обаче нямаше да стане, ако държавата бе предприела политика на мощно увеличаване на държавния дълг и бюджетни дефицити. В момента държавата провежда политика на намаляване на бюджетния дефицит и усвояване на еврофондовете (което подкрепя текущата сметка).
За разлика от големите затворени икономики като САЩ, където налетите пари се завъртат няколко пъти поради минималния дял на външната търговия в БВП (22% за САЩ през 2010 г.), в България външната търговия (като сума от износа и вноса на стоки) се равнява приблизително на БВП и всеки кейнсиански харч би имал в пъти по-малък ефект от подобно действие в САЩ. Затова пътят пред България е не да върви срещу течението с раздуване на държавните разходи.
Вероятно правилният подход е поддържане стабилността на държавните финанси, а самата икономика ще се настрои автоматично към глобалната действителност, както и стана в последните години.
Салдо по текущата сметка в млн. евро за периода 1998 - 2011 г.
Салдо по финансовата сметка в млн. евро за периода 1998 - 2011 г.
За юни 2011 г. салдото по текущата сметка е положително в размер на 164 млн. евро, а за 12-те месеца до 30 юни 2011 г. излишъкът е 1,05 млрд. евро.
Период | Текуща сметка в млн. евро | Финансова сметка в млн. евро | ||
---|---|---|---|---|
За месеца | Последни 12 месеца | За месеца | Последни 12 месеца | |
2010-01 | -292 | -2 937 | 228 | 1 932 |
2010-02 | 17 | -2 681 | -14 | 1 779 |
2010-03 | -279 | -2 398 | -70 | 1 367 |
2010-04 | -172 | -2 047 | 366 | 1 763 |
2010-05 | -106 | -1 823 | -144 | 1 162 |
2010-06 | -31 | -1 515 | 313 | 1 377 |
2010-07 | 530 | -1 110 | -409 | 922 |
2010-08 | 536 | -718 | -346 | 579 |
2010-09 | 278 | -422 | -15 | 418 |
2010-10 | -169 | -422 | 252 | 268 |
2010-11 | -392 | -589 | 108 | 589 |
2010-12 | -277 | -356 | 114 | 383 |
2011-01 | 63 | -1 | 122 | 278 |
2011-02 | 81 | 63 | -121 | 170 |
2011-03 | 66 | 408 | -265 | -25 |
2011-04 | -7 | 573 | 20 | -371 |
2011-05 | 175 | 854 | -283 | -509 |
2011-06 | 164 | 1 048 | -210 | -1 031 |
Утре БНБ ще обяви салдото по текущата сметка за юли 2011 г., като традиционно то е силно положително (над 500 млн. евро) поради приходите от чуждите туристи, летуващи у нас, както и от износ на пшеница. Това са факторите, способстващи за добри резултати и през август и септември.
преди 12 години Или е неадекватен въпросът по-горе или подвеждащ! Естествено, че зависи от размера на излишъка и причините, които го пораждат. Подвеждащо е да се счита, че положителното салдо по текущата смета на ПБ е нещо "хубаво". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ситуацията ми прилича на ония "лаф": Каква е файдата от ползата като няма кяр1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Освен износът, вносът също се покачва на годишна основа:http://***.investor.bg/news/article/116571/332.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години " в България външната търговия (като сума от износа и вноса на стоки) се равнява приблизително на БВП и всеки кейнсиански харч би имал в пъти по-малък ефект от подобно действие в САЩ. Затова пътят пред България е не да върви срещу течението с раздуване на държавните разходи." ... много точно казано ... като цяло всеки кейнсиански харч ще има отрицателен ефект в дългосрочен план - въпросът е колко сериозен ще е той ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Промените в текущата сметка са основно резултат на развитието на ситуацията в света и увелечениите цени на суровините /я вижте какъв износител за китай на мед сме/.Но, преди минуса в текущата сметка се покриваше изцяло от ПЧИ /че и оставаше /.Ако сега не се получава обратната ситуация ,стигаме до нетно изтичане на валута и намаляване на резервите.И оттук ролята на усвояемостта на ЕС парите, наистина е важна . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Наистина много интересен и хубав анализ. Без да се опитвам да политизирам ще кажа, че всичко това е резултат от правилната политика за затягане на харчовете и ускоряване на усвояването на средствата от ЕС. Ако достигнем усвояемост от поне 40-50%, тогава нещата ще изглеждат още по-добре. Всъщност този огромен финансов ресурс може да се окаже огромна стероидна инжекция за цялата икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години ПЧИ помпащи потреблението (кредитите за физ. лица най-общо) не са нищо хубаво. Защото накрая печалбите отиват в чуждите банки под формата на лихви. ПЧИ в производствени мощности, know how, образование и инфраструктура за добри.Иначе дано текущата сметка продължи да расте в положителна посока - това е модела на развитие, които би ни направил модерна страна. Модела с потребление на заем води до банкрут като в Гърция отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Вносът расте също, погледни данните. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Прекрасна статия и данни, поздрави! ПЧИ са хубаво нещо според мен само ако се отнасят към сектори, които генерират БВП - производство, земеделие и малко туризъм. Такива ПЧИта като преливане от банките майки към тукашните, за да може Пешо да си купи немска кола или китайски телевизор, са абсолютно вредни, а според мен огромния % бяха такива. Лошото е, че много хора се заблуждават, че като си купи някой кола, а аз работя при вносителя и ми вдигнат заплатата очквам това да е завинаги. Завинаги ще бъде, но само тогава, когато Пешо си купи тази кола от генериран БВП, не със заем от ........, отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години проблемът е в тотално падналото вътрешно потреблиние - това че сме на + е следствие от падналия внос а и щом финансовата сметка е на - кел файда отговор Сигнализирай за неуместен коментар