Как ще се отрази на България евентуално връщане на световната криза?

В края на миналата седмица, след понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от международната агенция Standard&Poor's фондовите пазари в света тръгнаха надолу. Това се случи и на Българска фондова борса (БФБ).

Посоченото навежда на мисълта за началото на световната криза отпреди няколко години. Тя започна със срив на имотния пазар в САЩ, бързо премина във финансова криза, а след това и в световна икономическа. Още тогава някои световно известни икономисти прогнозираха, че кризата би могла да има и втори „пик“, т.е. да има и втора фаза (“W”).

Затова сега попитахме бизнеса и анализатори как според тях ще се отрази на България евентуално връщане на световната криза. Коментарите са на основата на данните към момента. Оказа се, че като цяло прогнозите не са оптимистични.   Камен Колев – зам.-председател на Българска стопанска камара (БСК)

През последните дни има сериозен спад на световните фондови борси, това се отрази вече и на БФБ. Ако разгледаме въпроса по-глобално, нова криза би се отразила на българския износ, в посока на намаляване на приходите от експорт. Бих казал, че ще бъдат засегнати основни наши експортни стоки.

Ние сме вторият износител в света на електролитна и неелектролитна мед, като тази стока заема около 13% от целия ни износ. А само за последната седмица цените на медта паднаха от 9900 на 9100 долара за тон. На друга наша основна експортна стока – горивата, цените също падат на международните пазари. Секторът машиностроене също е засегнат от кризата.

След като външното потребление като цяло се свива, а нашият ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) се „крепи“ на износа, то това означава, че икономическият ни ръст би се забавил. 

Има и друга опасност, и тя е вдигането на инфлацията, която може да бъде привнесена отвън. Причината е, че част от европейските страни, както знаем, имат висока задлъжнялост. А този проблем се решава или със съкращаване на разходите, или с печатане на повече пари и съответно вдигане на инфлацията.   

Георги Прохаски – председател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР)

През последните дни настъпиха дълбоки корекции на фондовите борси. Като имам предвид състоянието на нещата към момента, мнението ми е, че в близките дни положението ще се стабилизира и няма да се стигне до нова световна криза.

Обаче световният икономически ръст ще бъде несигурен и на ниски нива, какъвто впрочем ще бъде и нашият ръст на БВП, както вече ЦИР прогнозира. 

Поне към момента няма фундаментали причини, които да сочат връщане на икономическата криза. Защото спадът на борсите, най-общо казано, е реакция на непоследователната политика на САЩ и ЕС относно външния дълг. И именно това задълбочи една нормална корекция на фондовите пазари. Но въпреки това, към момента не смятам, че това ще доведе до икономически спад.

Симеон Елазаров – изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ)

Много хора се плашат от нова рецесия, но и да има такава – а към момента не смятам, че ще има – то тя не е толкова „страшна“. Защото, общо взето, рецесията трае, например, година. Докато депресията може да продължи много по-дълго – да си спомним голямата депресия в САЩ, започнала от 1929 г. и траяла около 10 години.

Така че опасно е, ако се задържим с години във фазата „депресия“ на икономическия цикъл, в която сме в момента. При тази фаза няма никакъв, или има слаб ръст на БВП, т.е., образно казано, икономиката е в „летаргичен сън“.

Едни от най-характерните признаци на такова състояние на икономиката са: свито вътрешно потребление, свити преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), намаляване (ръста) на износа, намаляване на заетостта.

Потреблението у нас продължава да се свива, въпреки че излизаме от кризата. Хората продължават да смятат, че „най-лошото“ още не е минало и държат спестяванията си в банките, вместо да ги харчат. Фирми, особено малки, продължават да фалират, т.е. не се увеличава търсенето и на инвестиционни стоки. Всичко това не стимулира производството и няма „оживление“ на икономиката.

Заетостта, т.е. броят на заетите у нас продължава да намалява, което означава, че икономиката е в депресия.

За „оживление“ биха допринесли чуждите инвестиции, особено в производството, но у нас за миналата година те бяха в пъти по-ниски от 2008 г., а за първите 5 месеца на тази годината са дори отрицателни.

Износът, който е в основата на ръста на БВП през последните месеци, вече расте с по-бавни темпове. И при евентуално забавяне на световната икономика, то темповете му ще намалеят още повече.

Ще отбележа, че според мен не би трябвало механично да се сравнява ръстът на много различни по големина и степен на развитие икономики. Така например, при големия спад на икономиката ни по време на кризата, то ръст сега от 2-2,5% е слаб и на практика почти няма да се усети от населението и бизнеса. Необходими са ни много по-високи ръстове на БВП, за да „догонваме“ европейските икономики.