Заложените основни макроикономически и финансови параметри в Конвергентната програма на България 2011-2014 г., утвърдена през миналата година, отново излязоха на дневен ред. Това стана с оповестяването преди дни на предложението на Европейската комисия (ЕК) за препоръки на Съвета на ЕС към нашата програма, която представлява стратегически документи, задаващ основните параметри на икономическата и фискалната политики в изпълнение на изискванията за допустим бюджетен дефицит и държавен дълг в средносрочен план.
Средносрочната бюджетна цел на България е достигане на дефицит от 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) в края на програмния период (2014 г.). Дотогава дефицитът не трябва да надвишава 2,5% от БВП през 2011 г., 1,5% от БВП през 2012 г. и 1% от БВП през 2013 г.
В Kонвергентна програма са разгледани три алтернативни сценария – по-високи цени на суровия петрол, по-нисък растеж на европейската икономика и по-бързо възстановяване на потребителското търсене в страната.
Сценарият с по-високите цени на суровия петрол допуска увеличение с 10% спрямо базовия сценарий през 2011 г. Разработването му е свързано с несигурността относно развитието на цената на петрола на международните пазари. Смята се, че по-високата цена на петрола ще доведе до нарастване на инфлацията, както по линия на повишените цени на енергийните стоки, така и в резултат на вторични ефекти върху останалите цени от „потребителската кошница”. В резултат, средната инфлация за тази година ще нарасне с 0,4 процентни пункта (п.п.) спрямо базовия вариант до 4,3%. За следващата година по-високите цени на петрола биха довели до нарастване на средната инфрация с 0,6 процентни пункта (п.п.) над базовия вариант до 3,9%.
В същото време по-високите цени на петрола за тази година биха довели до по-нисък ръст на БВП с 0,1 п.п., т.е. до 3,5% вместо заложения в Държавния бюджет (ДБ) 3,6%. За следващата година високите цени на петрола могат да забавят (според разработения сценарии) ръста на БВП с 0,2 п.п. до 3,9%, вместо заложения 4,1% ръст на БВП.
Според разчетите на финансовото министерство по-високите цени на петрола не биха се отразили на инфлацията и на ръста на БВП в базовия вариант за останалата част от периода, т.е. през 2013 г ръста на БВП според заложеното ще бъде 4,4%, а през 2014 г. – 4,2%. Ефекти върху основните макроикономически показатели от повишаването на цената на петрола (натиснете върху таблицата, за да я видите в пълен размер)
Вторият сценарий също е песимистичен. Според него по-слабото развитие на икономиките на основните ни външнотърговски партньори от ЕС ще окаже негативно влияние върху българския износ на стоки и услуги. А по-слабото нарастване на износа и вътрешното търсене ще доведе до по-нисък растеж на българската икономика през първите две години на разглеждания период.
Според изчисленията на финансовото ведомство при този вариант ръстът на БВП за тази година ще е по-нисък с 0,4 п.п. от заложения и ще бъде 3,2%, което е отражение на големия принос на увеличения износ върху нарастването на БВП. За 2012 г. по-малкото от предвиденото нарастване на износа би довело до по-нисък с 0,2 п.п. БВП от заложения, т.е. 3,9%.
В Конвергентната програма не е разрбаботен вариант какви ще бъдат основните икономически показатели при съчетаване на двата песимистични сценария, което всъщност е възможно да се случи.
Основни макроикономически показатели при втория сценарий (натиснете върху таблицата, за да я видите в пълен размер)
Повишеното вътрешно потребление би довело до по-висок от предвидения ръст на БВП за тази и следващата година с по 0,1 п.п., т.е. до съответно 3,7% за тази и 4,2% ръст на БВП за 2012 г.
При този вариант, като следствие от нарастването на потреблението, ще има слабо ускоряване на инфлацията през разглеждане период до 2014 г., като очакванията са да б де малко по-голямо през 2012 г. Основни макроикономически показатели при оптимистичния сценарий (натиснете върху таблицата, за да я видите в пълен размер)
Българското правителство следва да предприеме мерки за подобряване на предсказуемостта на бюджетното планиране и да разработи и въведе задължителни фискални правила и ясно формулирана средносрочна бюджетна рамка, е една от освовните препоръки на ЕК. Предстои да видим как правителството, и в частност Министерството на финансите, ще се съобрази с препоръките на ЕК и ще се наложат ли корекции на основните макроикономически показатели в базисния и (или) в трите допълнитерни варианта.
Впрочем, още с първоначалното оповестяване на заложените в Конвергентната програма (в основния вариант) параметри на макроикономическите показатели, имаше разнопосочни мнения на анализатори и икономисти. Едни смятаха, че показателите – и най-вече ръстът на БВП за тази и следващата година, са трудно постижими. Според други, дори да се изпълнят, това няма да е постижение, предвид ниската база след спада на БВП и нобходимостта от „догонване” на по-развитите икономики в ЕС. Ето какво смятат сега анализатор и финансист относно започналото изпълнение на Конвергентната програма и препоръките на ЕК.
Лъчезар Богданов – Industry Watch Европейската комисия (ЕК) препоръчва бюджетният дефицит да се свива по-бързо от заложеното в Конвергентната програма до 2014 г. и средносрочната фискална рамка. Според заложените показатели в тези документи излиза, че или разходите ще бъдат по-високи от заложените и съответно бюджетният дефицит ще се свива по-бавно от планираното, или икономическият растеж до 2014 г. ще е по-слаб от заложения.
Не е изключено да се случат едновременно и двата неблагоприятни варианта, въпреки че засега това не е много вероятно. Да не забравяме, че всъщност страната ни е в процедура на свръхдефицит, която е „замразена“, но не прекратена, за да се види дали ще се изпълни заложеното в държавния бюджет за 2011 г. и в средносрочен аспект, т.е. сега по този въпрос сме в нещо като изпитателен срок.
Целта в ЕС по принцип е да има балансирани бюджети и по възможност излишъци, а не да има дефицити, които не би трябвало да превишават границата от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Що се отнася до заложените в Конвергентната програма до 2014 г. базов вариант за ръст на БВП за тази и следващите три години плюс още три варианта (един по-оптимистичен и два по-песимистични), то като се има предвид положението от началото на годината досега, бих казал, че по-скоро се върви към някой от двата по-неблагоприятни варианта, а не към базовия или оптимистичния. Смятам, че констатациите на ЕК са в тази насока (според препоръките), че икономиката ни се развива по такъв начин, че базисният вариант би трябвало да се разглежда по-скоро като оптимистичен.
Бих конкретизирал, че за това дава основание падането на заетостта, т.е. намаляване на броя на работните места, което означава, че и вътрешното потребление не може да расте. При това положение, независимо че износът ще расте още известно време, трудно би се достигнал заложеният ръст от 3,6% на БВП за тази година. Към момента моята прогноза е, че ръстът на БВП за тази година ще е около 3%. Би могло да бъде и по-добре, но засега и това не е зле. Андрей Пръмов – финансист Смятам, че заложените макроинически показатели в Конвергентната програма, включително и ръстът на БВП по принцип са изпълними, но това зависи от волята и действията на правителството. Продължава да важи условието за повишаване на събираемостта на данъците и акцизите.
Но засега не виждам нещо особено притеснително в развитието на икономическата обстановка у нас, така че не би трябвало да има и проблеми при изпълнението на макроикономическата рамка. Впрочем, заложените ръстове на БВП от 3-4% далеч не са „смайващи“. Но засега с конкретни прогнози за изпълнението им не бих се ангажирал. Що се отнася до препоръките на ЕК към Конвергентната програма, бих казал най-общо, че те към момента ни пишат оценка „добър 4“ и ни препоръчват как да я повишим на „много добър 5“.
07:10 | 12.09.22 г.
