2010 година - краят на рецесията

През 2010 бе сложен край на рецесията в българската икономика. През второто тримесечие на годината БВП на страната се повиши с 0,5% на тримесечна база (сезонно изгладени данни) – първи ръст от пет тримесечия. През третото тримесечие тенденцията бе затвърдена с нов ръст от 0,7%.

Следва да се отбележи, че това не са анюализирани цифри. Годишните темпове на ръст през второто и третото тримесечие са съответно 1,9% и 2,8%, на чиито фон заложеният в бюджета за 2011 ръст от 3,6% не изглежда толкова непостижим.

Ръстът обаче още не може да се приеме за устойчив. Той бе резултат главно от увеличението на износа, докато вътрешното потребление продължава да спада.

Последната прогноза на МВФ гласи, че растежът тази година ще е между 0 и 0,4%, но от фонда предупреждават, че икономиката разчита на само един мотор: износът.

"Всяко забавяне у някой от главните търговски партньори на България ще представлява сериозен риск за страната. Другите рискове са вътрешни - висока безработица, слабо кредитиране, което от своя страна води до слабо вътрешно потребление. Данните от третото тримесечие показват ново свиване на потреблението”, посочиха от МВФ.

От Ernst&Young видяха и наченки на инвестиционно възстановяване в отговор на по-силното външно търсене.

Потребителските разходи продължават да падат главоломно с повече от 7% през годината до третото тримесечие, като както правителството, така и домакинствата свиват разходите си в настоящата несигурна среда, се казва в доклад на компанията от декември.

Въпреки изненадващо стабилните нива на безработица - около 9% за септември, много ниското потребителско доверие, повишаващата се инфлация и поредното замразяване на заплатите в публичния сектор за 2011 натежават на потребителските кошници.

В резултат на това потреблението на домакинствата се очаква да спадне с 3,1% за 2010 в допълнение към понижението от 6,2%, отчетено през 2009, се казва още в доклада.

Правителството все още се надява, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще влезе в чакалнята за еврозоната (ERM-II) през 2011, а през 2012 ще бъде приет в нея.

Като се имат предвид обаче фискалната и дълговата криза в ЕС и последиците за бъдещите членове на еврозоната (особено тези като България, които изпитват подобни на гръцките проблеми в отчета на фискалните данни), 2014 сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната, смятат от Ernst&Young.

Според доклад на УниКредит силните страни на българската икономика са възстановената конкурентоспособност на експорта, ниският публичен дълг и подобреното усвояване на средствата от ЕС.

Слабите страни според банката са високият частен корпоративен дълг, голямата уязвимост към заплахите, произтичащи от икономическите проблеми на Гърция, и ограниченото място за маневри (от гледна точка на икономическата политика) в случай на нов външен шок.

Второто тримесечие на 2010 донесе и първото намаление на безработицата. Тя се понижи до 10% спрямо пика си от 10,2% през първото тримесечие, а през третото падна до 9,5%.

Важното сравнение на годишна база показва, че спрямо първите три тримесечия на 2009 темпът на повишение в безработицата също намалява – той бе съответно 3,8, 3,7 и 2,8 процентни пункта.

Ако обаче прибавим обезкуражените лица, които се увеличават с близо 20% за последната година, то коефициентът на безработица през третото тримесечие би бил 15%.

2010 бе преломна и за производителността на труда. Тя се повиши със стабилни темпове на годишна база и през трите тримесечия – съответно с 3,6%, 9,1% и 6,4%, при спадове през цялата 2009.

През цялата година потребителската инфлация пълзеше плавно на годишна база (изключение бе само юни) и достигна 4,6% през ноември. За първите единадесет месеца на 2010 инфлацията е 4,1%.

През януари Moody’s повиши перспективата пред кредитния рейтинг на България от стабилна на позитивна - първата положителна корекция по кредитен рейтинг на страна от Европейския съюз от юли 2008. От агенцията обясниха своето решение с устойчивото състояние на публичните финанси на страната.

През декември агенцията потвърди оценката за рейтинга на българските държавни ценни книжа на ниво Baa3 с положителна перспектива.

При съотношение на консолидиран държавен дълг към БВП от 14% България е третата най-малко задлъжняла страна в ЕС след Естония и Люксембург, изтъкват от Moody’s.

През 2010 година дефицитът по текущата сметка се трансформира в малък излишък в периода януари-октомври, като резултат от свиването на търговския дефицит наполовина и нарастването на излишъка по сметката на услугите.

Предвид външните фактори и липсата на гъвкавост, наложена от паричния съвет, намаляването на дефицита по текущата сметка е важен елемент за дългосрочна макростабилност, посочва в анализа си рейтинговата агенция.

Към края на август България бе единствената страна с положителна перспектива сред страните от Европа и Средна Азия, за които Moody's присъжда суверенен рейтинг.

През юли и декември Standard & Poor's потвърждаваше рейтинга на България на ниво ВВВ и стабилна перспектива, която бе повишена от негативна в края на 2009.

През март Fitch предупреди, че рейтингът ни може да падне под нивото си от BBB- (най-ниската инвестиционна степен), по който агенцията поддържа негативна перспектива, но до понижение не се стигна.

През 2010 България отбеляза първото си положително салдо по търговския баланс от повече от 10 години. Това се случи през август, след което обаче то отново излезе на минус.

Износът на годишна база постоянно растеше и през август ръстът достигна близо 50%, след което последва спад до около 20% през октомври. От април насам повишението във вноса на годишна база се колебае около 15%.

За деветмесечието на 2010 България отчете най-силен ръст на износа сред страните от ЕС – 33%.

Годината бе много добра за усвояването на евросредства. За последните 12 месеца към края на третото тримесечие нетният ефект за страната от членството й в евросъюза достигна 861 млн. евро – удвояване спрямо предходния 12-месечен период.

В момента с пари на ЕС се изграждат лотове 2,3 и 4 на автомагистрала Тракия (ползват се авансови плащания), разширението на метрото в София и други инфраструктурни обекти. Традиционно голям получател на средства са и земеделските производители.

Делът на лошите и преструктурирани кредити продължи да се увеличава и през 2010, като през октомври достигна 17,9% от общия кредитен портфейл на банките при 10,1% година преди това. Към 30 ноември 2010 тяхната стойност възлиза на 7,1 млрд. лв.

От началото на годината общият бизнес климат, изчисляван от НСИ, показва тенденция на леко подобрение, като през декември показателят остана без промяна спрямо ноември.

В промишлеността, след известен застой, напоследък отново има подобрение, в строителството тенденцията е за лек спад, в търговията на дребно последните данни не дават яснота накъде ще поемат нагласите, докато в сектора на услугите, след доста колебания, като че ли тенденцията от началото на годината сочи подобрение.

През април 2010 правителството ревизира бюджетния дефицит за 2009, като го увеличи от 1,9% първо до 3,7%, а малко след това и до 3,9%. Излишъкът за 2008 бе намален с 0,2 процентни пункта от обявените 1,8%.

Ревизията се наложи заради анексите по около 150 договора от 13 министерства, посочи тогава финансовият министър Симеон Дянков. Тези анекси имат фискално отражение върху бюджетите от предишните години, обясни той. Общата стойност на договорите е 2,15 млрд. лв.

През юни парламентът прие на първо четене актуализация на бюджета за 2010, като дефицитът бе ревизиран до 3,8% (4,8% на касова основа). В края на 2009 се планираше балансиран бюджет.

В бюджета за 2011 правителството заложи ръст на БВП от 3,6% (при актуализация до 0,7% за 2010), а дефицитът се предвижда да бъде в рамките на Маастрихтските критерии за до 3% от БВП.

Според министър Дянков България ще бъде една от четирите държави в Европейския съюз, която ще изпълни тези критерии.

Дефицитът за догодина е предвиден да бъде в размер на 2,16 млрд. лв., а минималният фискален резерв - 4,5 млрд. лв.

Новият държавен дълг през следващата година може да е максимум 3,9 млрд. лв., като общият размер на държавния дълг в края на 2011 не може да надвишава 14,6 млрд. лева.